Не, че не трябва да се обичаме и уважаваме, стига да не стане прекомерно :)
Лично за себе си съм се убедила, че във всеки аспект и ситуация; по житейският ми път, във взаимоотношенията ми с другите и най-вече в духовно отношение - действително аз съм най-големият си враг. Поне това, което представлява Егото, Аз-ът или както и да го наречем.
Това е онази частичка в нас, която се противи да надскочиш себе си и собствените си интереси; гласчето (лукавото обаче), което е готово да те накара да се саморазрушиш, но да не дадеш; което ти напомня колко и какво си дал и те кара да пресмяташ какво получаваш в замяна. Или когато направиш нещо добро, тайничко те подтиква да се чувстваш лекичко (или не толкова лекичко) горд и самодоволен - а Господ се противи на горделивите.
Да си го признаем - ние сме крадци на Божията слава, защото нищо добро не е от нас. На нищо добро не сме способни сами, всичко идва от Него, но накрая ни се ще ние да оберем одобрението и дивидентите.
Колко добре ни познава Господ. Познава сърцата ни: Еремия 17:9. "Сърцето е измамно повече от всичко и е безсилно; кой може да го познае?" А живеем във век, когато егото е поставено на висота, на пиедестал и всеки те съветва да се самовглъбиш, да го отглеждаш и подхранваш, сякаш си най-важното нещо на света и всичко се върти и зависи от теб, поредната заблуда на сатана, който също ни познава доста добре и знае слабостите ни.
И за мен най-голямото чудо (а чудеса относно Него - безброй) е, че Той продължава да ни обича! Ей такива, каквито сме! И продължава да иска да общува с нас. Да ни чака и да ни приема, когато най-сетне Му обърнем внимание - след поредното предаване по телевизията, след поредния безсмислен разговор по телефона, след поредната работа, която вършим - стои, гледа ни, търси ни, обича ни! И чака.
Затова всеки ден трябва да се молим Господ да ни пази най-вече от нас самите, за да не пречим на благословенията, които Той е приготвил за нас, възпирайки Го с нашата гордост, желание за слава и липса на смирение. За да не предизвикаме липсата на Бог в живота ни (=безбожие).
Бог да ви благослови в името на Христос, Който лично ни показа какво значи смирение, саможертва и истинска любов! Да ни вмени повече благодарност и дух на молитва. Повече търпение и великодушие. Повече от Себе Си.
Да се слави Неговото име, да дойде Неговото Царство, да бъде волята Му! Амин!

С повечето съм съгласен.

Но, разгледай и въпросът за свободната воля, за свободният избор, чрез който се различаваме и придобиваме опита си като хора!

Бог е във всеки един от нас и чрез проявленията си, може да види света и през нашите очи.
Инак, ако не бе му нужно това - би ли ни правил различни и всеки да върви към него, по собственият си път?

Въпросът е, че за да сме с Него, трябва да "убиваме" егото си, което е труден и перманентен процес ;)

Нали една от божиите заповеди гласи - Не убивай?
С какво право ще Убиваме Егото си тогава?
Напротив, трябва да се научим да живеем с него така, че то да не изкривява представата ни за света.

Човек без Его не е човек, а безволево мекотело.
Ако Бог искаше да е така, не би ни дал нито разум, нито чувства, а още по-малко пък право на свободен избор.

Егото е това, което те центрира в обкръжаващият свят.
И точно там е тънката граница - дали ще приемеш себе си като център на вселената или ще приемеш себе си като част от вселената.
Тук егото изкривява действителността и точно тук е урокът, който следва да усвоим.

Лесно е да се убива.
Лесно е да се руши.

Умишлено сложих "убиваме" в кавички :)))
Явно имаме различно понятие за егото в тази тема. За мен е онова, което описах, а за теб Аз-ът по принцип.
Лично аз бих била щастлива да нямам егоизъм в себе си. Не съм го постигнала, но зная, че бих живяла по-добре.
Относно живота без его, който ти се струва равносилен на живот на мекотело, явно сливаш егото с волята.
За да се опитам да изясня кое его трябва да "убиваме" ще ти задам въпрос - тъй като приемам Христос за съвършения пример, покажи ми къде Той прояви егоизъм или ни посъветва да пазим егото си?
ПП: Не съм склонна нито към унищожение, нито към разруха :)))

И той е Човек като нас.

това е Христос.
В онзи момент Бог Го изостави, за да ни изкупи, за да понесе и отделянето от Бог поради греховете ни, но не ми показваш къде е проявил егоизъм. Или смяташ, че щом казваш "И Той е човек като нас" включва е егото?

:)

но не виждам никъде потвърждение, че Христос не се е отървал от егото си :Р
Ползотворен ден :)))

че се е отървал от него.
Дори напротив, той е преминал в СвръхЕго - в божественото си Аз.

и не съм съгласна. Не се интересувам от разни изкривявания и философски разсъждения, примесени с източни религии, психология и пр. неща. Отдавна съм зарязала тези неща като плява, нямам време за отклонения.
Всичко добро!

Що така се подплаши?

Всичко извън кръга на църковната догма - щуротии?
То и фарисеите навремето са мислели така.
Каква е разликата от него време към сега?

Същата закостенялост в мирогледа и отказ да се погледне и под друг ъгъл.

като загуба на време и енергия. Предпочитам да не се разпилявам. Не се подплаших, но задачите ме гонят, а не стигаме доникъде. Това са дълги разговори с много обяснения, писането е бавно, чудя се как да го обясня. Може би друг път :)))
Голгота е огромна тема, не мога да я вместя в коментари.

Ще има време и за това.
Приятно ми бе. :)))

Хубав ден!