Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
21.09.2009 00:16 - ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА
Автор: blagovestie Категория: Други   
Прочетен: 593 Коментари: 3 Гласове:
2

Последна промяна: 21.09.2009 00:21



Нещо, което съм запомнила още от училище... Може би всеки човек от време на време трябва да си препрочита това, защото всички се самозабравяме, особено хората с власт. Нека запазим човешките си сетива и съвести.
"Дай власт на човека, за да разбереш какъв е"

         Христо Смирненски     Посвещава се на всички, които ще
кажат: "Това не се отнася до мене!"
    "Кой си ти?" - попита го Дяволът.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко нещастни хората!"
          Това говореше млад мъж с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, гдето като мътни води на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи, черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено, като далечни топови гърмежи. Тълпите растяха, идеха и облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско до земи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста. Друг, пъхнал ръце в джебовете, се смееше високо, а в очите му гореше безумие.
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци са мои братя! О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие, там горе, вие..."
          Това говореше млад момък с изправено чело и стиснати в закана юмруци.
          "Вие мразите онези мъже?", попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
          "О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя заради братята си, заради моите братя, които имат лица жълти като восък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме!"
          Дяволът се усмихна:
          "Аз съм страж на онези горе, и без подкуп няма да ги предам."
          "Аз нямам злато, аз нямам нищо, с което да те подкупя. . . Аз съм беден дрипав юноша. . . Но аз съм готов да сложа главата си."
          Дямолът пак се усмихна:
          "О, аз не искам толкова много! Дай ми ти само слухът си!"
          "Слухът си? С удоволствие. . . Нека никога нищо не чуя, нека. . ."
          "Ти пак ще чуваш!" успокои го Дяволът и му стори път. "Мини!"
          Момъкът се завтече, наведнъж прекрачи три стъпъла, но косматата ръка на дявола го дръпна:
          "Стига! Спри да чуеш, как стенат там долу твоите братя!"
          Момъкът се вслуша. Странно - защо те започнаха изведнъж да пеят весело и така безгрижно да се смеят! . . . И той пак се завтече. Дяволът пак го спря:
          "За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти!"
          Момъкът отчаяно махна ръка:
          "Но аз тогава няма да мога да виждам нито моите братя, нито тези, на които отивам да отмъстя!"
          Дяволът: "Ти пак ще виждаш. . . Аз ще ти дам други, много по-хубави очи!"
          Момъкът мина още три стъпъла и се вгледа надолу. Дяволът му напомни:
          "Виж голите им кървави меса!"
          "Боже мой! Та това е тъй странно: кога успяха да се облекат толкова хубаво! А вместо кървавите рани, те са обкичени с чудно алени рози! . . ."
          През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко стига да стигне там и да отмъсти на тези тлъсти князе и принцове: Ето едно стъпало, само още едно стъпало и той ще бъде горе! Той ще отмъсти заради братята си!
          "Аз съм плебей по рождение и всички дриплювци. . ."
          "Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало и ти ще отмъстиш! Но аз винаги за това стъпало искам двоено откуп: дай ми сърцето и паметта си!"
          Момъкът махна ръка:
          "Сърцето ли? Не!  Това е много жестоко!"
          Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно:
          "Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш това стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тези, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици."
          Юношата погледна зелените иронични очи на дявола.
          "Но аз ще бъда най-нещастния. Ти ми взимаш всичко човешко!"
          "Напротив - най-щастливия! . . . Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си?"
          Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби:
         "Да бъде! Вземи ги!"
         . . .И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна долу, гдето ревеше и проклинаше сивата тълпа. Погледна, но нито мускул не трепна по лицето му; то бе светло, весело, доволно. Той виждаше долу празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни.
          "Кой си ти?" - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът.
          "Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!"



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blagovestie - Мдаа, лесно е да се самозабравят като си сменят
21.09.2009 09:39
приоритетите и нямат идеали :)
цитирай
2. ivana59 - Стълбата, която води надолу...
21.09.2009 14:26
Стълбата, която води надолу...
цитирай
3. blagovestie - Аха, стълбата, по която се търкалят
21.09.2009 14:37
:)))
Но товарът пада върху нас и върху децата ни :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagovestie
Категория: Поезия
Прочетен: 2887584
Постинги: 1061
Коментари: 8676
Гласове: 21459
Блогрол
1. ПРАВОСЛАВЕН ИНТЕРНЕТ КУРС /ПИК/
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди