---

Все Го забравяме, когато всичко е “нормално” и няма катаклизми, болести, загуби, препятствия, страх.

Забравяме или просто не обръщаме внимание как рушим, унищожаваме, експлоатираме и самовластваме. Над природни ресурси и други хора. Как пропиляваме и издевателстваме по безброй начини. Как воюваме с всички средства, основно нечестни. Безумно. Алчно. Безогледно. Безмилостно. Безобразно.

Но когато се случи бедствие веднага пропищяваме, че Бог ни е виновен.

Би било удобно, нали?

Е, няма как да стане!

Нарича се свободна воля и всеки наш избор, включително дали да вярваме или не и как се отнасяме към себе си и другите, как отреагираме и какво си причиняваме, се побира в нея. И ако нещо не ни изнася, не бива да забравяме, че това е част от последствията от нашите действия или бездействие.

Ако искате нещо от Бог – молете Му се, а не да пищите, че не е добрият дядо, който да изпълнява всяка ваша прищявка, да търпи мрънкането ви и да извинява всичките ви глупости.

 ПП: Това е моята реакция във връзка с постове как Бог няма милост относно  събитията в Япония и едва ли не се е “изгубил”, липсва. Малко губя търпение с всички изблици на недоволство и забравянето на причинно-следствените връзки за повечето катаклизми на малката ни планета.

ПП 2: Естествено, Господ няма нужда от защита. Просто това да се печели внимание чрез чуждата трагедия и да се недоволства срещу Твореца (това да е реакцията на събитията) ми се струва меко казано пошло!

 ПП 3: Искрено и дълбоко съчувствам и се тревожа за хората в Япония. Събитията са ужасни и... не ми достигат думите!!! Дано няма повече трусове и последствия, дано всичко е отминало и страната се съвземе възможно най-скоро. Броят на жертвите и разрушенията са катастрофални. Една огромна загуба за цялото човечество.

Но нека не забравяме, че за Бог този свят е преходен и тленен. За Него по важно е къде отива душата за вечността. А душата е безсмъртна. Неунищожима.

Молете се за света, който става все по-шантаво място. Да се молим за спасението на всяка душа.

И има още много начини да помогнем. Съвсем реални. Полезни и смислени. Вместо да словоблудстваме, чешайки езиците си, губейки от ценното време, наречено живот, дадено на всеки от нас не от случайността, а именно от Него.

не го вземай присърце. Дори и в този момент хората в Япония, осланяйки се на вярата в техните си богове (но не само) правят това, което е нужно. Хора, които са там ми казаха, че шокът и ужасът са големи, но обществото функционира на пълни обороти. Всеки прави това, което е нужно и каквото е длъжен. И не след дълго целият този ужас ще бъде само лош спомен. Именно кризисни ситуации като тази, разграничават високоорганизираните страни като Чили и Япония от примитивните - като Хаити и (колкото и да не ми се ще да го кажа) България. Жалко, но факт....

Относно дисциплината и организираността се възхищавам на японците. Направо ме изуми стоицизмът им; факта, че съвсем обикновени хора, попаднали пред камери, мислят да не всяват паника, въпреки огромната си лична трагедия, и се държат мъжки, усмихват се, стараят се да изглеждат овладяни, защото паниката е заразна и само вреди.
Но мернах няколко постинга как Бог го нямало. Хванала Го липсата, видиш ли... Или е безмилостен и едва ли не злорадства, причинявайки страдание. Една удобна идеология, закърмена от една друга (ама няма да се цапам с политически окраски, че и от атеизъм е по-сивкава).
И... не можах да се сдържа...
А Япония ще се справи. Този народ доказах за пореден път, в кризисна ситуация, какво значи общество, а не тълпа, както обикновено го разбираме ние, когато вече ни поставят на колене. Няма място за сравнение.
Да се молим да не се случва подобно нещо тук, че... това ще е.

И мен ме изумява безвкусицата на подобни богоненавистни аргументи, когато не са изсъхнали още сълзите от трагедията. Приличат на злорадство, а човешкото нещастие като добре дошло да защити тезата, че видите ли, нямало Бог, не би го допуснал. Много хубав постинг, нека не е временен.

меко казано пошло е. Но се страхувам, че никой от тези хора няма да те разбере. Слава Богу наистина, че всеки един от японците, които виждаме по репортажи показва на безверни хора като много от нас именно смирението пред Божията воля, защото размерът на всяка една човешка трагедия не заслужава да бъде съизмерван с каквито и да е представи за морал, пръкнали се в нечия умнейша глава. Само молитвата.

Жалко е да се подклаждат съмнения и да се вменява чувство за изоставеност и обреченост именно в такива моменти. И грозно.
Вчера се сдържах - викам си "Има ли смисъл да се обръща внимание?", но е толкова... нечестно и подвеждащо, че накрая не се стърпях...

който има уши... ще чуе. И ще разбере :)

Доказателството за липсата на Бог /Кушеловото доказателство/ - Бог не ми смени памперса, значи няма Бог. Как да не го цунеш по инженерното теме? :-)))))))))
Преди това врякаше, че американците ходили на Луната, ама в студията на Холивуд. На тоя, ако му напишеш в сериозен стил, че си се возил в летящата чиния, ще захапе , като гладен шаран.

Но мисля, че в този възклик не винаги се влага осъзнат протест срещу Бог.
Той е повече емоционална реакция.
Нали някога и Вазов се е провикнал: "О, спи ли Бог?
О. Бог не види ли?"
И Елин Пелин – също:
"Бог не е милостив, не молете му се. Нека като жабите, кога им пресъхне блатото, да пролълнем и да умрем" ( "Напаст божия")

Аз лично боготворя Небето, Космоса.
И с невежия си ум гледам на тези природни катаклизми като на закономерни явления в живота на Вселената...

Приветствам те, Люси, за тази дълбока и искрена болка в сърцето ти, родена от човешкото страдание.

Държат се безотговорно помежду си и спрямо природата и нейните закони. Дори не можем да си представим ужаса, който японският народ преживява! Вместо да проявим човещина, да изкажем съчувствието си на пострадалите, ние се отдаваме на философстване и политиканстване. След такава колосална катастрофа, в която човекът е напълно безсилен и подвластен на природните стихии, трябва да си зададем въпроса, ако сега се случи нещо с нас, къде ще отиде душата ни? Защото тя е вечна! Сега е време за смирение и покаяние! Дори и атеистите се молят, когато опре ножът в гърба им. Но тогава може да е късно. Разумните хора уреждат делата си навреме.
Ще споделя нещо, което никога не съм казвала. Едната двойка мои баба и дядо на времето са били партизани. Ремсисти, идеалисти, марксисти, ленинисти, сталинисти и всякакви -исти, включително и пълни атеисти. Преди 15 години дядо ми се разболя от рак и за 3 месеца почина. Но точно преди да умре, започна да вижда духовни същества около кревата си - не беше на морфин и беше изцяло в съзнание. Каза, че са от ада и го чакат. Тогава ни накара мен и сестра ми да му четем от Библията, повярва в Бог и се покая. Каза, че онези същества са си тръгнали. Няма да коментирам това. Така че, по-добре да направим избора си докато можем.
Много силен постинг си написала! Поздрави :)

ПРОСТИ НИ ГОСПОДИ, И ПОЩАДИ НИ!

"— Отче, може ли да ви задам един странен въпрос? — попита по едно време Шартран.
...
— Само ако мога да ви дам странен отговор.
...
— Не разбирам това нещо с всемогъществото и милостта.
...
— Четете Светото писание.
— Опитвам се.
— Смутен сте, защото Библията описва Господ като всемогъщо и милостиво божество.
— Точно така.
— Това означава просто, че Бог е всесилен и добронамерен.
— Концепцията ми е ясна. Просто… струва ми се, че има противоречие.
— Да. Противоречието е болката. Гладът, войните, болестите…
— Точно така! — ... — На този свят се случват ужасни неща. Човешката трагедия като че ли доказва, че Бог не може едновременно да е всесилен и милостив. Ако ни обичаше и притежаваше способността да ни спаси, Той щеше да ни избави от болката, нали?
...
— Дали?
— Ами… ако Той ни обичаше и можеше да ни защити, щеше да Му се наложи да го направи. Струва ми се, че или е всемогъщ и ние не Го интересуваме, или е милостив и безсилен да ни помогне.
— Имате ли деца, лейтенант?
...
— Не, синьоре.
— Ако имахте осемгодишен син, щяхте ли да го обичате?
— Разбира се.
— Щяхте ли да направите всичко по силите си, за да го избавите от болките в живота му?
— Разбира се.
— Щяхте ли да му позволите да кара скейтборд?
Шартран се замисли. Шамбеланът винаги изглеждаше странно „в крак“ за духовник.
— Да, предполагам. Естествено, щях да му позволя да кара скейтборд, но щях да го предупредя да внимава.
— Значи като всеки баща, щяхте да го научите на някои основни неща, да му дадете добър съвет и да го пуснете да се учи от грешките си, нали?
— Нямаше да тичам по петите му и да го глезя, ако това искате да кажете.
— Ами ако паднеше и си ожулеше коляното?
— Щеше да се научи да е по-внимателен.
— Значи въпреки че сте в състояние да се намесите и да избавите детето от болката, предпочитате да му покажете обичта си, като го оставите само да се учи от грешките си, така ли?
— Разбира се. Болката е част от растежа. Тя ни помага да се учим.
Карло Вентреска кимна.
— Точно така."

отлично и проникновено схващане на същността на невероятното прозрение на всички хора, които обвиняват Бог за неудачите и собствените си пропуски. Аксиомата Бог не ми сменя памперсите, значи Го няма... Мдааа. А това, че си ги напълнил лично, плюс че можеш да си ги сменяш сам дори не им хрумва.

Поздрави и хубав ден, приятелю! :))

хиперболата е чест похват в литратурата, за по-силно внушение, за врязване в съзнанието, за усещан, което остава дълго.

Няма да коментирам мотивацията за възгласът "Няма Бог", когато се случи нещо страховито. Според мен точно тогава трябва да се хванем по-силно за вярата, защото почвата под краката ни се размества и ни е нужна още повече надежда и упование.

Предпочитам да помня от Вазов нещо от рода:
"Как може да не се вярва в Бога! Ами иди вън в природата, в планината и виж изгрева на слънцето или само залеза му и само това ще те докара в такъв възторг, че ще извикаш: О, Боже, колко си велик в Своите дарби!"

Светъл ден, миличка! Напъпващо-пролетен :*

Всяко изречение в коментара ти крещи от истини. Дано повече хора го прочетат и осмислят!

И сега наистина е време за смирение и покаяние. За молитва. За взаимопомощ и духовна подкрепа. За Бог.

Благословен ден, мила!

към молитвения ти възглас.

И дай ни вярност, мъдрост и сили, Господи! Дръж ни в Ръката Си и ни пази!

Дала си много точен и разбираем пример. Благодаря ти!

Дано повече хора схванат, че Бог наистина е наш Баща! По Дух. По грижа. И по принцип.
А ако се отречем от това, не оставаме сираци. Но можем да станем деца на онзи, другият...

Озаряваш ден ти пожелавам, мила! :)