(продължение...)

От изгрева дочувам тропота.
Бушуващ. Буен. Непокорен.
На талази.
На гриви,
кадифени ноздри,
на мускули,
немирни и трептящи от живот.
На лунно-слънчеви очи,
побрали цялата вселена.
Блестящи. Жадни. Кипящи в мускусния устрем.

Със първите лъчи усещам притокът.
На яростни табуни.
Раздвижват се. Разтърсват почвата ми. И хукват.
Диво и неукротимо.
Избухващо припича. Слънцето.
А вятъра се гони във косите ми.
Докосва в мен оранжевите струни.
И усмирен отлита.

На глътки жар,
на малки топли вдишвания,
душата ми,
минута по минута,
пресушава. Докато обтича
кантовете на мечтите ми.
Смалява ли ги? Аз тогава ги разтеглям.
Насила ако трябва. Понякога до скъсване.
До премала. Защото трябва.

И затова се вкопчвам силно в гривата му.
На Живота.
Почти летяща.
Е, и често падам. Случва се. Естествено е.
Тогава ожулена, полуусмихната и запъхтяна.
Отново го възсядам.
Препускаме в галоп. Без стремена. И без седло. На голо.
Говоря във ухото му. Така го направлявам. Защото се познаваме
И трябва да ме слуша. Защото, както вече казах, няма бяло знаме.

Забързано и постепенно преминавам.
Все по-близо до аления залез...
Докато кълбото в крайна сметка
не се премести зад чертата
в някакъв предопределен момент.

А дотогава?
До последното потропване
не мога да си позволя
да не усещам пулса.
На Времето.
На ценното за мен.
И влюбена. Във Любовта. Да продължавам. Обяздването.

Оставяйки невидими юзди
единствено в ръцете на Твореца
и молейки се да не спирам да дочувам
зовът на Милостта Му,
въпреки всички шумове.
Да не забравям Кой ме води и къде отивам.
Той упорито настоява
със глас, наподобяващ хиляди води,
напътствието да се пазя,
особено когато падам.
Под острите копита.

(следва продължение...)

А животът винаги е жаден за живот!
Волност в мислите и сърцето и радост от живота, най-сърдечно ти пожелавам blagovestie ! С много светлина напред, усмивка и кураж с вярата, надеждата и любовта! Сърдечни поздрави с усмивки от мен! :)))

И, да, животът винаги е жаден за Живот!

Благодаря ти!

Бъди волно-щастлив и изпъстрен с докосванията му. На Живота. До многоцветна, красива картина. С преобладаваща ярка светлина. И безброй запечатани моменти на радост и любов, на нежност и сила от придобития опит. С много червено. Пулсиращо ;)

Какво хубаво стихотворение си сътворила отново, Люси!
Дори и да пада човек трябва да намира сили да се изправи!
Прегръщам те топло!

част от Пътя...

Прегръдки и за теб, Скарлетче!

Падаме, и ставаме, и продължаваме...:)) и ако позволиш, всъщност - поздрави

http://www.youtube.com/watch?v=ndEA11r053s

Песента ми хареса много и не я знаех, за което ти благодаря!

И... искам звезди и това си е! Нали съм жена. Не може само едностранчиво да е, еднофункционално, по избор ;)

Била съм на колене. В емоционален аспект. От любов.
И с протъркани рамене. Крепящи небето. Пак от любов.
Жените не сме слаби. Не можем да си го позволим. Точно поради слабостта си, която преодоляваме. И в това е силата ни.

Знам, че ме разбра... Това вярно обаче е само за жени :))
Хубава вечер, мила! :*

Добре, здравей (и тук) и тук ми е приятно, да ... и аз като теб! Рабрах те, не знам колко сила ни трябва - може би цял живот, но в това е и смисъла! Хубава и на теб! :)) :*

Такива, силни хора, харесвам!
Животът е за смелите, а на крилете на любовта - пътят е все нагоре, към върха....
Много ти се радвам, защото звучиш много истински, хем по момчешки, по детски и
нежно - по женски!
Поздравявам те, браво на теб!

И в блога и от преди около 35 години насам, Монна :))
А продължението... до когато е рекъл Бог.

И без любов трябва да изкачваме върхове. Неизменно. Проправяйки пътека. Или пъртина. Нашата си.
Лично аз повече падам. Но няма как да не се продължи :))

Окрилена и радостна вечер, Монна! За мен бе удоволствие да наминеш :))

Не е ли падането част от стремителната и смела езда? Никой досега не е успял да падне от едва кретащо магаре /трезвен!/ ;))
Твоят стих, който ми харесва най-много, засега {}

Поздрави и от мен!

Благословен ден, приятели! :))

Здравей и днес, хубав ден! Сложих си го в блогрола - "откраднах го"! Нали ми позволяваш! :)) :*

за мен е удоволствие :))

са мен също, и хубава вечер желая! :))

ТИ СИ ПРЕКРАСНА..НЕДОСТИЖИМА..

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЗНАЕШ КАЧВАМ ГО В РУСКИЯ САЙТ...С МУЗИКА И КАРТИНА..БОЖЕСТВЕННО!

я да си те прегърна :))

Нищо особено, просто... яздене на стихиите :*

:) Можеш да застанеш с лице срещу стихиите,
можеш сама да бъдеш Стихия,
да превърнеш хаоса в хармония,
да превърнеш себе си в космос сред хаоса...
Но не можеш да обяздиш стихията,
тя носи името Съдба
и не се поддава на юзда.

Ала винаги дава избор...

и изпиташ стихиите само ако си с лице срещу тях. Това е условието да минат през сърцето ти. Не безследно...

Юздите са в Неговите ръце, а изборите до голяма степен чертаят пътя ни.

Поздрави, мила! И... ще препускаме до последен дъх, с всички сетива, без да се отказваме да чувстваме, въпреки всичко, нали? Има толкова много красота, която трябва да въз_приемем и съ_преживеем... :))

Има много сила тук . Хубаво е , че няма бяло знаме и с
увереност направляваш живота си , този стихиен кон , които си нарисувала по-долу! Радвам се , че не те е страх, ако паднеш случайно и нека има болка(ок е) , но не оставаи задълго там , защото след време всяка болка се превръща в отрова. Всичко е във дозата- всеки фармацефт го знае. Хареса ми много . Радвам се за тебе- ти си наистина Блага Вест !
Да управляваш дивата стихия е изкуство , ако не съумееш може да те унищожи ! :)))

Великолепния кон обаче, за мое огромно съжаление, не е мое дело, снимката ми попадна от Фейсбук и не се стърпях да я сложа, защото допълва представата ми, а от там и поста.

За дозата си напълно прав - лекарство (нещо оживотворяващо) или отрова (може да те погуби).

Не зная дали винаги се управлява, но и да оцелееш след като тя вземе превес над теб, също е изкуство ;) Като самото оцеляване. Не само физическото, то е най-лесно. Най-сложно в света, в който живеем, се оказва да оцелееш духовно. Истинска джунгла. И трябва да си набавяш храната сам. Да я търсиш, откриваш, опитваш, усвояваш...
Прекрасно изживяване с всичките му съпътстващи уроци, за които точно си говорехме с теб тези дни ;)

ПП: Тук е последно, наистина :)))

Всяка крайност е пагубна , ако останеш там. Аз също изследвам крайностите си , но винаги с поглед към центъра, всичкото е заради него. Той обединява всичко , но след като си приел и одобрил(опростил) всичките си крайности.
Хареса ми твоя кон-стихия...понякога трябва да го направляваш , друг път трябва да му се довериш , защото Той знае повече. Да слушаме сърцето - там са всичко тайни !
А аз съвсем наскоро открих това твое превъплъщение...хареса ми !:))))

и молейки се да не спирам да дочувам
зовът на Милостта Му,

Прегръщам си те топло Люси, и се моля с теб, зовът на Милостта Му, да се чува, от теб, от мен, и всички Негови избрани!

Амин!

:)