На него съм. На Битие 2:15...

Бог вече е сътворил света и остава да го активира, да го пусне в действие.

Дал е всичко необходимо за живота на най-скъпоценното си творение в този свят – Адам (човека). Подготвил му е всичко нужно – условия, среда, прехрана. Лично му засажда (!) и Едем – градина на Изток от земята, от чиято пръст е взет човека.
Едем значи Блаженство.

По-късно, когато Господ изгонва човека от Едем, го прогонва и от самото блаженство, за което хората са били създадени и в което са се намирали до момента на грехопадението, когато го губят, престъпвайки Божията воля, накърнявайки Божият план за предназначението и същността на човешкия живот, усъмнявайки се в думите на своя Баща  под влиянието на чужди думи и запознавайки се реално със Злото, тъй като до онзи момент са знаели само за Доброто.

Та... в този 15 стих се казва: И ГОСПОД Бог взе човека /Адам/ и го засели в Едемската градина, за да я обработва и пази (това е преводът на Верен, който имам единствено на телефона си и е просто уникален!)

(Преди този стих, между другото, са дадени точните координати на местоположението на Едем, които ще потърся на картата, защото това е съвсем реална територия. Материална. Разбира се, в момента тя е недостъпна за нас. Очите ни имат нещо като преграда, пелена, пречеща да видим Едем, за да нямаме достъп до Дървото на Живота. Засега. Преди време четох, че се намира в Месопотамия...)

Значи – Адам е поставен в Едем с две цели, две мисии:

-         Да обработва Блаженството...

Да полага грижи. Обработването на градина включва няколко основни задължения: подготвяне на почвата; събиране или закупуване на семена и луковици за разсад за всичко, което пожелаем да има в градината ни; засаждането им; поливане; плевене на вредни растенийца, които се промъкват да черпят от ресурсите на истинските и желани растения; обгрижване; защита от бури и неблагоприятни условия, от нашественици, болести и напасти. Изисква време, сили, желание, труд. Ако нещо загние, не се развие правилно или замре – трябва да се изкорени, за да освободят място и ресурси. Целта на всяко засадено нещо е да се развие, да разгърне потенциалът си и даде плод. Най-общо.

-         Второто предназначение на поставянето на Адам в Божията градина, е да я пази.

Опа! Значи вече е имало причина. Имало е от какво и кого да се пази Едем. (тук не мога да не асоциирам с  един фундаментален стих от Словото: Притчи 4:23 Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.) Разбира се самата грижа по обработването на една градина е вид пазителство. Но тук е упоменато отделно и изрично.

И както се видя малко по-късно – имаше от какво и от кого Човека да пази своето блаженство...
И Адам и Ева се провалиха и загубиха своето.
Нарушиха договора (завета) си с Господ. Защото послушаха чужди приказки, повярваха на други, извън Божиите думи, поддадоха се на това, което им казват сетивата: Битие 3: 6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
И познаха Злото. (До)пуснаха го в живота си. Дадоха му власт.

Но както винаги и за всичко, Бог бе в контрол. Осигури изход. Индивидуален. За всяка личност. За всяка душа.
Още тогава Творецът обеща и на всеки от нас освобождение от проклятието, смазване на Сатана в живота на всеки от нас.

Само че не можем да го извършим сами. Поради слабостите и натрупването на грехове в същността ни – онази, взетата от пръстта, в плътта ни...

И идва ред на Сина Божий – единственият Път до Отец. Вратата, водеща до присъствието Му.

Път, който можем да изминем с помощта на Святия Дух, нашият Утешител и водач, особено в трудните ситуации. Път, който обаче трябва да извървим лично, по собствен избор, доброволно.

И всеки човек, всеки наследник на Адам и Ева, трябва да стъпи здраво и без да се отклонява на този Път, на Исус Христос. Осиян от Истинската Светлина чрез Божия Дух, за да стигне до Небесния ни Баща и да заеме своето предопределено от вечността и за вечността място в Божията съвършена Любов. Просто е. Но за изпълнението на тази цел се изискват някои жертви и лишения за плътта. За да храним духът си.

Ако думата вечност ме смути поради липсата на рамка, в която да се побира, си припомням, че Бог е толкова голям, че дори Времето не може да Го побере.
Напротив - Той държи времето и времената, а не обратното.

Той Е. Сега. Във всеки момент. Вечноприсъстващ. Вечносъществуващ. Непроменим. Недосегаем.

И ме изпълва благодарност, че знам за Пътя.
Че съм на Пътя.
В Пътя. В Христос.
Към Него.
В подножието на трона на Господ.
Вървя.
Очите ми виждат все по-малко неща извън Него. И по този начин проглеждам. За Истината.
И това... това е неописуемо, дори когато трае секунди, ситуация, състояние.
Тогава съм в същинския Едем.
Не. Тогава Едем е в мен. В градината, която лично Бог е посял в сърцето ми. Където живее.
И ставам жива.
Ненакърнимо жива.
До пръсване.
До плодородие и плододайност.
До вкусване на присъствието Му.
До освещаване.
До Щастие.

Лу , с голям интерес прочетох целия ти пост. Този въпрос за първичня грях ме занимава от години . Многопластов е , изключително труден за вникване , както от теологична , така и от философска гледна точка.
По убеждение съм юнгиянец и съм приел да вярвам , че светът е точно такъв какъвто трябва да бъде.
Убеден съм , че дори грехопадението е част от плана на Твореца . Човекът е материaлното проявление на Бог в развитие. Ние одухотворяваме материята , чрез нас Бог открива себе си на по - високо ниво ,в лицето на Христос . Всяка човешка душица родена под слънцето Трябва да извърви своята Голгота . Задължително е , рано, или по - късно ! Тогава , когато Духът ще Оживи плътта.
Това е човекът - Бог в развитие ! Затова Дяволът има своето място тук , докато не се изпълни Делото. В последното Единение , в което няма противоречия и всичко е Едно !
Темата е невероятно обширна. Има един момент нататък , от които умозрението трябва да бъде изоставено . Знанието Отвъд се приема само на Вяра ! Затова Писанието говори за чистота на сърцето. Само сърцето Знае. Преди ума дори да подозира какво има отвъд.

Да, за Господ няма грешки. Бог е извън времето, за Него няма преди и сега, Той е знаел отлично как ще постъпят Адам и Ева, предвидил е и развитието на сценария. Темата наистина е сложна, защото ако включим предопределението, ролята на нашата свободна воля, а от там и на избор, значително намалява. Но това е, понеже боравим с чисто земни, човешки понятия. "Моите мисли не са като вашите" - казва Господ...

Има и нещо друго. Човекът е бил създаден с цел. Той не е творческа хрумка на Бог. Преди това се е случило нещо. На Небето. Което е послужило като необходимост да бъде създаден човекът. Господ е дал някои неща в Словото Си. За други можем само да налучкваме.

Когато дава законът на Израил, по време на съд между две страни, Бог определя да има и трета страна, която да отсъди, защото двете замесени страни са пристрастни и не могат да са сигурен критерий. Пак Библията ни казва, че Бог никога не си противоречи, че Писанията са боговдъхновени, че Той е същият вчера, днес и довека, което означава, че дадените ни от Него повели, важат от преди да има човечество и ще важат след като този свят отмине (в сегашния му ред и състояние).
За какво говоря: (не се разсейвам, просто темата действително е нееднозначно, а искам да изложа това, което съм разбрала, правилно и понятно, като разбира се всеки четящ трябва да потърси дали е така от Словото!) - когато Луцифер (или Сатанаил - архангелът, водачът на хвалението в Небето) допуска гордост и завист да го покварят и нарушава йерархията, подхваща бунт и завлича 1/3 от Божиите ангели, които стават падналите ангели (да не се бъркат с демоните, те са друга категория същества), тогава Бог-Отец не ги унищожава, не просто ги прогонва от Небето. Това е несвършил конфликт. Предстои съд. И тъй като всички съществуващи до онзи момент личности и същества, са се разделили на две стани - страната на Господ и страната на Луцифер, то е била необходима трета страна. На не едно място в Библията пише, че ние ще съдим ангели... (продължава в сл. ком.)

то Бог е сътворил хората и е предоставил възможност ние да избираме на чия страна ще застанем. Като изборът ни ни пренасочва към конкретни последствия, естествено.

Ние не сме случайни. И конфликтът в Небето продължава тук. Затова неведнъж съм писала, че човекът, всеки от нас, е бойно поле за тази битка между Доброто и Злото. Затова Исус Христос победи Сатана на Кръста, като плати с земния Си живот. Вярвам, че Сатана не е знаел това, иначе не би допуснал Голгота да се случи. Но той не е всезнаещ, такъв е единствено Бог.

Нашият избор е нееднократно решение. Затова имам съмнения, че човек, който веднъж е изрекъл, че вярва в Христос и Го приема за свой Спасител, е наистина спасен за вечността. По подразбиране.
Защото ние се подхлъзваме. При това лесно. И често. А и врагът не бездейства. Пуснали сме го в нас. Идваме на този свят и с негов зародиш в себе си, ако мога така да кажа. И борбата не е една. Има много битки, докато стигнем до крайната победа.

Но имаме на разположение армия от съюзници и помощници, ако прогледнем отвъд материята и спазим духовните принципи, за които Бог говори в Словото Си, което Го изявява днес, когато нямаме Божият Син на разположение, както е било по времето, когато е ходел по земята. Сега имаме Духа на Бога, и то само ако Го приемем и не Го похулим с нещо, противно на Господ.

Личната ни Голгота в този смисъл е да се откажем от себе си и да живеем за и чрез Господ. Да преодолеем гордостта и себелюбието, т.е. първоначалния грях. Да се уподобим на Бога и да ставаме повече като Него.
Дано не е станало много разпиляно като изказано мнение. Защото не може да се обясни с две думи...
И умът, и сърцето могат да бъдат заслепени. Ние сме нищо без Бог. Затова трябва да предоставим на Него всичко, което имаме. Да се изпълваме с Него. Да не оставяме място за друго. Защото всичко извън Бог е от лукавия. А там, където е пълно с Бог - няма място за лукавщина и зло. Там е чисто. Там е храм. Там е огън за всеки грях. Там цари единствено любовта
Прегръдки!:)

Все бъркам Голгота с Голота.
И грехопадение с левитация.

Бъдещето е на новите технологии...;)

Хищнико, внимавай обаче да не стане объркване в дестинациите и да се окажеш на едно горещо местенце, което обаче не съвпада с... хм... онази представа за горещо, и в този смисъл няма да ти хареса ;))

ПП: Оценявам чувството ти за хумор, наистина.
ПП 2: Левитация, казваш. Безкрилен полет. Преди ми харесваше. Сега не помня...

Припомни си левитацията. И пак лети…

Другото е от Лукавого…

Нужни са две крила. С едно не става...
Но ти благодаря сърдечно ;) :*

Хубаво си го казала , Лу !
Така става Цяло , в любовта всичко се изпълва и няма място за лукавщина ! :)