Знаете ли, че около 41 г. сл. Хр. християни стигат до Финикия, Кипър и Антиохия (Сирия).

В Антиохия условията по онова време били направо зловещи. Крайна мизерия, болести, бедност и несъпричастност. Но христовите ученици променят това. Внасят надежда, радост и промени, подобряващи взаимоотношенията между новоповярвалите и условията им на живот, защото те започват да споделят и да си помагат.

Новозаветната църква в Йерусалим изпраща в Антиохия Варнава, а после и Савел (ап. Павел). Там по-късно отива и Лука (евангелиста), както и по-малкия му брат - Тит, до когото има няколко писма в Новия Завет.

Така те посаждат новата църква в Антиохия и не разбирайте понятието църква като днес – сграда и определени хора, събиращи се заедно.
Не.

Тогава християните били преследвани, измъчвани и убивани заради вярата им в Исус.
Не ги канели на богослужение на кожени седалки, музикален фон и приятни приказки. Нямало нито кафе, нито пуканки, нито танци…

Това били хора, избиращи Живота Исус Христос пред всичко останало.
Дори пред собствения си живот.

Но това, което ме порази щом го открих, е мястото, където отседнал Павел (мисля, че прекарал там около 2 години) - това е къщата на Симон. Симон Киринееца. Помните ли го?

Човекът, когото задължиха да носи кръста на Господ по пътя Му към Голгота!!!

Ето как Бог среща някои хора…
По неведомите Си пътища, изтъкани от мъдрост и предузнание. От дълбок смисъл.
Още от началото по принуда им поверява Кръста Си.
И те не могат да Му откажат. Нито да не Го последват.
Не могат да не останат в Него докрай…

Защото всичко в Него ги грабва. Силата. Волята. Саможертвата. Отношението. Примерът. Величието. Различността от всичко познато. Просто... Бог.

Деяния на апостолите 4:12
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име /освен името на Исус Христос/, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим.