Матей 25:14-30  (Лука 19:11-27)

  14. Защото ще стане, както когато един човек /Божият Син, Който умря, плащайки за всички нас/ при тръгването си за чужбина /Небето/ свика своите слуги и им предаде имота си /Църквата Си, но не като сграда, институция или конкретно място, а като носител и изпълнител на благовестието, на Христос в света/.

  15. На един даде пет таланта, на друг - два, на трети - един, на всеки според способността му /разпределението не е според Неговото богатство и власт – Той има всичко!, а според способностите на човека, според вярата му/; и тръгна.

  16. Веднага /без да се бави, на момента, без да се колебае/ този, който получи петте таланта /Бог ни познава, виждате, че разпредели талантите много правилно/, отиде и търгува с тях /добрият слуга не задържа знанието и уменията за себе си, не ги погреба, не ги прецеждаше, веднага започна да ги влага извън себе си и личните си интереси/, и спечели още пет таланта /спечели за Божието Царство!/

  17. Също и този, който получи двата, спечели още два. /вижда се принципа - колкото ни е дадено отгоре, от Него, и откликнем да дадем, с щедро сърце и без задни мисли и дребни сметки, толкова и можем да спечелим/

  18. А този, който получи единия, отиде, изкопа дупка в земята и скри парите на господаря си. /вярно – този получи най-малко, но защото и най-малко можеше да обгрижи. В него имаше страх да не загуби и малкото, което му е поверено. Позволи си да не работи за Бог, а да затвори Божието единствено в себе си, за себе си…/

  19. След дълго време дойде господарят на тези слуги и поиска сметка от тях. /няма съмнение, че този момент ще настъпи!/

  20. И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми даде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.

  21. Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си. /един велик стих от Словото, с огромно обещание и заложен фундаментален принцип какво изисква и очаква Господ от всеки Свой/

  23. Господарят му каза: Хубаво, добър и верен слуга! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.

  24. Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;

  25. и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето. /но Божият принцип е със семената и плодовете. Бог не разхищава. Всичко, което дава, иска да расте и да дава плодове. Нищо по-малко не е достатъчно./

  26. А господарят отговори: Лукав и ленив слуга! Знаел си, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.

  27. Ти поне трябваше да внесеш парите ми при банкерите и когато си дойда, щях да взема своето с лихва.

  28. Затова вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.

  29. Защото на всеки, който има, ще се даде и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

  30. А този безполезен слуга хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби.