Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
08.12.2015 19:10 - Въведение в Пермакултурата - Бил Молисън (1)
Автор: blagovestie Категория: Други   
Прочетен: 907 Коментари: 0 Гласове:
1



 Издателска къща „Новата цивилизация" ЕООД София, 2009

Един учебник за това как да преминем към устойчиво (перманенттно, постоянно) развитие

ВЪВЕДЕНИЕ

Пермакултурата е система за дизайн, чиято цел е орга­низацията на пространството, което заемат хората, на ос­новата на екологично целесъобразни модели. Сам по себе си този термин е не само съкращение от думите "дългос­рочно селско стопанство" (англ. permanent agriculture), но също така означава и "продължителна култура", тъй като при липсата на съответната селскостопанска база и етика не може да съществува култура за продължително използ­ване на земята. Пермакултурата - като система за дизайн, се занимава еднакво с растенията, животните, сградите, а също и с инфраструктурата (вода, енергия и комуникация). Въпреки това пермакултурата не е непосредствено свърза­на с тези неща, а е по-скоро ориентирана към създаването на взаимовръзки между всички природни компоненти, об­кръжаващи човека.

Задачата е в това, да се разработват системи, които са целесъобразни от екологична гледна точка и едновремен­но с това са икономически жизнеспособни. Тези системи трябва да се осигуряват сами, да не опустошават и да не замърсяват околната среда и, като следствие от това, да остават продължително устойчиви. Пермакултурата изпол­зва свойствата, присъщи на растенията и животните, като ги комбинира с естествените особености на релефа, а съ­що и с постройките, за удовлетворяване на потребностите на хората както в града, така и на село, при използването на минимална площ.

В основата на пермакултурата стоят наблюдението на естествените системи, традиционното селско стопанство, а също и съвременните научно-технически знания. Въпре­ки че пермакултурата се основава на екологичните при­родни модели, тя създава така наречената "култивирана среда", която служи за произвеждане по-голямо количест­во храна за хората, отколкото това е възможно в условия­та на дивата природа.

В своята забележителна книга "Революцията на една сламка" Фукуока по най-добър начин е описал философия­та на пермакултурата. Ако трябва да се каже с няколко ду­ми - това е философия за сътрудничество с Природата, а не за борба с нея. Това е философия, която подразбира про­дължително и задълбочено наблюдение, а не продължите­лен и безсмислен физически труд. Това е философия, коя­то подразбира необходимостта от взимането под внимание на всички функции, присъщи на растенията и животните, вместо едностранната представа за тях. С други думи, бих казал, че този подход е сроден с айкидо и неговата същ­ност е в това, да се обръщаш под въздействие на ударите, като превръщаш неблагоприятните обстоятелства в своя собствена сила и използваш положителната страна на вся­ко действие. Противоположният подход се състои в това, да се практикува карате и да се нанасят голям брой силни удари, като се опитвате да накарате земята да дава пове­че, отколкото дава в дадения момент. Но ако атакуваме Природата, то ние атакуваме (и в крайна сметка разруша­ваме) самите себе си.

Аз мисля, че хармонията с Природата е възможна само при условие че се откажем от идеята за господство над ес­тествената среда. Леви Щраус е казал, че нашата основна грешка е в това, че ние разглеждаме самите себе си като "господари на създаването", като има предвид че ние се намираме над този процес. Ние не господстваме над дру­гите видове, всички живи същества се явяват израз на Жи­вота. Ако ние приемем това като задължително, то в резул­тат ще придобием разбирането, че всичко, което правим по отношение на другите видове, едновременно го правим и по отношение на самите себе си. културата, на която е присъщо разбирането за тази концепция, не разрушава без абсолютната необходимост които и да са други форми на живот.

Пермакултурата - това е система, с чиято помощ можем да съществуваме на Земята, като използваме относително безвредната енергия, която се намира в естествено движе­ние. Ние използваме хранителните и естествените ресур­си, които са в голямо количество, като приемаме в качест­вото на основно условие, че не се нанася вреда на живота на земята. Практически всички технически методи, необхо­дими за запазването и възстановяването на околната сре­да, са вече известни. Но няма свидетелства за някоя стра­на или за достатъчно голяма група хора, които биха били готови и биха се решили на сериозни промени. И въпреки това милиони обикновени хора вече започват да извърш­ват тези промени самостоятелно, без да дочакат помощ от властта.

Където и да живеем, ние сме длъжни да започнем да правим нещо. Можем да започнем например с това, да на­малим нашето потребление на енергия - в действителност, можем да живеем с 40% от енергията, която използваме в момента, без да има каквато и да е вреда за самите нас. Можем да преустроим нашите домове така, че да бъдат по-ефективни от енергийна гледна точка. Можем да доведем до минимум използването на нашия личен транспорт, ако използваме обществен, или просто да даваме понякога своята кола на приятели. Можем да събираме дъждовна вода в специални резервоари, а също повторно да използ­ваме водата от мивките за тоалетната или за поливане на градината. Можем да започнем да взимаме някакво учас­тие и в производството на хранителни продукти. Това не значи, че всички трябва да отглеждаме собствени картофи, но нали можем да купуваме картофи непосредствено от те­зи, които сами са ги отгледали? Може даже да е по-добре ако някой, вместо да отглежда своя собствена градина, да започне да организира потребителски общества в града, които да купуват продукцията направо от производителите.

На всички традиционни форми на селското стопанство или, ако говорим по-общо, на цивилизациите, причинявали най-малка вреда на околната среда, е била присъща след­ната черта: цялата енергия, необходима на конкретната система, се е изработвала от самата система. Съвремен­ното селско стопанство като цяло е зависимо от външната енергия. Преходът от продуктивни дългосрочни системи, където земята е обществена собственост, към съвременни­те търговски форми на селското стопанство, където земята е стока, означава преход от общество с ниско потребление на енергия към общество с високо потребление на енергия, където земята се експлоатира, подложена е на замърсява­не и съществува необходимостта от външни енергийни из­точници, които се осигуряват основно от страните от Тре­тия свят. Това се отнася за горивата, торовете, протеина, работната сила и трудовите навици.
(стр. 9 - 11)




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagovestie
Категория: Поезия
Прочетен: 2888567
Постинги: 1061
Коментари: 8676
Гласове: 21459
Блогрол
1. ПРАВОСЛАВЕН ИНТЕРНЕТ КУРС /ПИК/
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди