Песен на Песните 8:6

Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си /ръката си, десницата си/; (различните преводи)
ЛЮБОВТА Е СИЛНА КАТО СМЪРТ/ТА/

Някой знае ли дали първата дума от този стих „положи“ е: 
- положИ – като нещо предстоящо, като мотивация, молба или нареждане, един вид „Направи го, положИ ме като печат на сърцето си!“
или
- полОжи – като действие, което е извършено, но някак нескончаемо. Вече е положено, но сякаш и в момента се преизбира същото?

Но не времената са важни. Любовта, също като Бог, е извън времето, неподвластна му и отвъд него.

Този стих ме изумяваше всеки път, когато се сблъсквах с него. Навярно защото ако аз пишех Песен на Песните, щеше изборът ми на сравнение като какво е силна любовта, да е съвсем различен :)

Тук, като двете страни на една монета, са дадени любовта и… смъртта.

Всички знаем или си мислим, че знаем, или имаме някаква представа, какво е любовта. За всеки тя е нещо лично и няма да я обяснявам.
А какво е смъртта? Как дойде в този свят, при положение, че ние бяхме сътворени като създания за общение с Бог, с Неговия дух/дъх вътре в нас, тоест през нас тече живота Му, и не трябваше да познаваме смъртта.
Смъртта е обратното на живота.
Ето защо моят вариант: Любовта е силна като живота (например), не важи. Защото би означавало, че любовта е силна като себе си…Тя, обаче, трябва да е силна поне колкото най-големия си враг - умирането на любовта.

Смъртта бе допусната в света с грехопадението. С грехът. „Душата, която съгреши, непременно ще умре“ – обеща Господ. И станахме смъртни, като тела. А без изкуплението, осигурено от Христос - мъртви и за безвремието... Смъртта е тясно свързана със Сатана. Затова и ще бъде унищожена с него, и когато злото бъде премахнато и влиянието му отстранено, щом се върне пълновластно Исус, като Цар на царете и Младоженец на Своята воюваща Невяста.

Но да се върна на връзката между любовта и смъртта.

Когато обичаш силно и дълбоко, няма как да не ти се случи усещането, че умираш в отделни моменти. От любов. За любов. В любов. Откъм любовта.
Любовта е саможертва. Най-голямата извърши Исус на Кръста. Саможертвата е вид смърт. Най-малко за егото, за себе-то, което пък е живота на личността.

Смъртта (която ни най-малко не възхвалявам, моля да не бъда разбрана погрешно!) е нещо, което отнема всичко. Нещо, след което оставаш само с нея и по душата си, лишен от всичко земно. Само по себе си.
Каквото е любовното съществувание, междувпрочем. И там влюбеният е така. По душата си само. С друг. Разпознат, искан и приет безусловно. Чудото.

Всеки, изпитал зависимост от нещо или някого, ще разбере този стих по-ясно. Всяка зависимост е грях, всеки грях е смърт /съвсем обобщено и опростено/.
Любовта е силна като смъртта…
Като порок, като прилепване, обсебване, нужда; като нещо, без което не можеш, тъй като е по-силно от теб, и ти е по-важно от теб, поне за момента. И не говоря за поддаване на мракът, пази Боже, а за уточнение на мощта на влиянието.

Виж ти, любовта е силна като смъртта…
Живота се избира по подразбиране, без усилие, такова е естеството ни. Дори дяволът го знае. „Какво не би направил човек за живота си“ – каза в Йов.
Какво ли наистина…
Не би се отказал от любовта. Понеже тя е силна като смъртта.

Нещо повече: любовта е по-силна от смъртта. От смъртта и всичко, което тя представлява!
И още нещо – и смъртта, и животът, не могат да победят любовта, защото любовта е безсмъртна. А смъртта и живота в плът – своеобразни ограничения и имат силата в една-единствена реалност. Тленната. А има и друга.  

Разбира се през цялото време говоря за истинската любов. Не за обърквания, заблуди или пориви.

Любовта е по-силна от всички и всичко!
Тя Е всичко.
Любовта е Бог.
Бог е Любов.