ХСVIII (стр. 280 на Езерни молитви)

Книга съм – изписана отвън и отвътре
и запечатана със седем печата.

Сричат ме съседите ми
и не могат името ми да кажат.

Съседи мои, как ще прочетете името на Господа,
Който ме е умил от всяка нечистота,
щом дори името ми не можете да кажете!

Твоя книга съм, Господи Царю мой,
Твое писмо и отвън, и отвътре.
Само че светът ме зацапа с неграмотната си ръка,
та станах неясен и нечетлив.

Твоя книга съм, Господи Царю мой,
и Твои са печатите, с които Си ме запечатил
като Своя светиня.

До всеки печат има по един дар на Светия Дух,
дар от безсмъртния живот на Небесната Триада.
Кой ще разпечата това, което Бог е запечатал, -
кой друг може, освен едничък Бог?

Казват ми съседите ми:
Ти си книга на света и си изписан цял с ръката на света
и всичките ти дарби са дарове на света.

Тъй ме четат неграмотните
и аз усещам, че не ми знаят името.

Истина, светът е писал много с несръчната си ръка
по сърцето ми.
Много и ненужни дарове е нахвърлял светът в сърцето ми.

Но виж, щом изтрия всичко,
което светът е писал по сърцето ми
и изхвърля всичките дарове от сърцето си,
не изхвърлям сърцето си от себе си и не го оставям празно.

И щом изтрия всичко,
което светът е писал по ума ми,
и изхвърля всичките му дарове от ума си,
не изхвърлям моя ум,
нито го оставям празен.

Знам, че духът ми е писал по тялото
и тялото – по духа.
Но щом изтрия всичко, което духът е писал по тялото
и тялото по духа,
пак не оставам книга неизписана.

Щом изхвърля целия свят от себе си,
виждам отново себе си книга,
запечатана със седем печата.
Туй е Твоята книга, Господи,
Туй е писаното от моя Господ.
Кой може да разпечата Божията книга, освен едничък Бог?

Призналият Те за Отец
признаваш и Ти за син
и отваряш на сина Си книгата му и четеш тайните.
Печат по печат чупиш и му четеш тайните.

Напразно ме сричат хората,
няма да могат да ме прочетат.
Ще прочетат само това,
което светът е драскал по мен и у мен.
Но очите им не могат да четат под печатите.

Няма много думи в тая книга,
но всяка дума е гореща като пламък
и дълга като безсмъртие,
и по-сладка от всички сладости на този свят.

Седем думи – седем духа и седем живота,
трима горни и трима долни,
споени неразлъчно
в средата от един неумиращ пламък.

Светата мъжественост на небето
и моминската женственост на земята,
опасани с непорочен пояс, окичен със седем звезди.

Кой ще смее да сипе бисер пред тия,
които се хранят с гнили круши?
Кой ще посмее да прочете Твоите тайни на тия,
които са грамотни само за дебелите слова на света?

Невидимата ръка пише навсякъде по света,
но светът се дърпа и се мъчи да пише
с мъртвата си ръка мъртви думи.

Господи Всемилостиви, погледни тия,
които гледат Теб,
и насочи ръката им да пишат Твоето име
по себе си и отвън, и отвътре.

Всемъдри Боже мой, насочи очите на Твоите избрани
към печатите на Твоята книга,
за да чакат с молитва и с разбиране да четат,
когато Ти безшумно и в мълчание
разчупиш печатите на тайната!
----------------------------------------------------------------------

Всъщност Книгата е писано Слово…
А това Слово пише със Светлина. Любов. 

от