1. И голямо знамение се яви на небето: жена, облечена със слънцето, с луната под краката й, и на главата й - корона от дванадесет звезди.

  2. Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди.

  3. И друго знамение се яви на небето: и ето, голям червен змей, който имаше седем глави и десет рога, и на главата му - седем корони /или диадеми/.

  4. И опашката му повлече третата част от небесните звезди и ги хвърли на земята. И змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да погълне детето й, щом роди.

  5. И тя роди син, мъжко дете, което щеше да пасе всичките народи с желязна тояга. И детето й беше грабнато и занесено при Бога и при Неговия престол.

  6. И жената побягна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни.

  7. И стана война на небето: Михаил и неговите ангели воюваха против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели,

  8. но те не надвиха и не се намери място за тях на небето.

  9. И беше хвърлен големият змей, старовременната змия, наричан дявол и Сатана, който мами целия свят; хвърлен беше на земята и ангелите му бяха хвърлени заедно с него.

  10. И чух силен глас на небето, който казваше: Сега дойде спасението /победата/, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос, защото се хвърли долу обвинителят на нашите братя, който ги обвинява денем и нощем пред нашия Бог.

  11. А те го победиха заради кръвта на Агнето и заради словото на тяхното свидетелство и не възлюбиха живота /душите/ си дори до смърт.

  12. Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време.

  13. И когато змеят видя, че беше хвърлен на земята, той започна да преследва жената, която беше родила мъжкото дете.

  14. И на жената се дадоха двете крила на големия орел, за да отлети до мястото си в пустинята - там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змията.

  15. И змията изпусна от устата си вода като река след жената, за да направи да я завлече реката.

  16. И земята помогна на жената, и земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си.

  17. Тогава змеят се разгневи срещу жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Иисус. И застана на морския пясък.