Дъжд,

съблечи се от облаците!

Захвърли ги. Пробий ги.

Отърси мракът,

като прах, отиваща при прахта.

Приплъзни се по рохкото,

попивайки надълбоко във почвата.

Нека бъдеш захранването

за милион непогалени семенца,

които след теб

да не бъдат никога същите -

унили и тъжни. Смутени. На тъмно. Сами.

Закипи.

Изпълни ги. До пръсване.

Задвижи ги.

Стани на кръвта,

която ще ги накара,

зажаднели за истинският Живот,

плододайно,

да избуят.

Давайки се.

Хрупкаво зЪрно. Огнено вино.

Плът и кръв,

възкръсващи

за Дух и Живот.

В Пътя Христос.

Сграбчили здраво едничката Истина.

"Нека са (в) Светлината Ми.

Нека расте в тях Любовта!

Нека озарявам умове и сърца,

а те да са Моята факла

и начало на Новото." - изрича тържествено Бог.

Най-тъмно става преди зазоряване...

Ала каквото и да се случва,

както и да изглежда

през очите на земното -

победата Му принадлежи.

От начало до край. Безвъзвратно. И неизбежно.

Нека вали.

На тресчици от Кръста,

чрез който се новораждаме.

Напояващо.

Нека вали...