На резлива боза. На киселото мляко, което се разваляше на втория ден и капакът му се подуваше...
Ясно е, че сме продукт на химическата промишленост.
Жалко, че децата ми няма да имат спомен, подобен на моя: отивам с родителите си до провинцията (случвало ми се е 3 - 4 пъти през живота ми, тъй като нямах свое село). От Централна гара татко ми купуваше две малки продълговати питки и парче шунка. Няма по-вкусно нещо от това. Била съм на около 4 - 5 годинки, но още го помня. И вкусът ми е в устата щом се сетя...
А сега откъде да си купя такава шунка :(

помня и лимонадите по селските събори,с мраморните капачки и...истински вкус,дългите "половин метър" кебапчета от месо (представи си!)
Помня и как купувахме прясно издоено краве мляко от едни баби,всяка сутрин за закуска...
ама...

и явно безвъзвратно отминали...
Лек ден!

Добре дошла, отново.:)

аз съм винаги на разположение :)

ПП: Ааа, сетих се, щом темата ми не е актуална за теб, все едно ме няма :)))

Добре дошла, доживях, да влезеш при мене.
Благата вест, от теб. Сутрин? На гладно? Да. Не мога да откажа.

Благодаря ти! :)))