Задавали ли сте си този въпрос?
И къде е по-истинско? Вероятно зависи от това дали носим маски или не.
Но забелязвам нещо интересно: каквито сме тук, май сме такива и в реалния живот. Да го кажем направо: има простаци, и прости, и супер интелигентни, искрени и лицемери, добронамерени и злобни, оригинални, по-оригинални, обикновени и по-обикновени, самотни и свръхобщителни, досадни и плахи, амбициозни и комплексари, имащи да кажат нещо и напъващи се. Всякакви. (Моля, не визирам никой конкретно - от скоро съм тука, пък и не помня добре никове!)
Хубавото е, че всеки от нас може да си "подбере компанията". Да изолира онези, с които няма "химия", да се присламчи към онези, които го радват и вдъхновяват. Да научи нещо за себе си, другите и света. Пък и "света" научава по нещо за нас, поне доколкото позволяваме ;)
Доколко е истински блога за вас? И как се чувствате в него?
Моля, пишете, не се свенете ;)

но се чувствам много добре и открих много качествени хора, с които ми е приятно да общувам! Блогът е разнообразен, както и хората в живота. Както ти си написала, всеки може да си намери своя компания тук.

В блога съм си изцяло, докрай аз. Може би дори повече аз, отколкото съм в реалността, защото там спестявам доста от нещата, на които давам воля в блога. Това може би не е много добре, но на мен ми помага. Един вид безплатна психотерапия за справяне със стреса. :о)))
Но съм съгласна с твърдението, че тук не можем да избягаме от себе си - каквито сме навън, такива сме и в блога. Глупакът не става по-умен, когато влиза тук, интелигентният не става простак. Така че да - живеем в блога.

и продължавай да ни радваш :)))

Онзи ден си споделях с приятелка (реално), че в блога съм дори повече аз, иначе "навън" човек повече се съобразява, зависи от взаимоотношенията, в които влиза, налага се да се сдържа и пр.
Значи - живеем си тук :)))
Благословен живот ти пожелавам, и тук :)))

И на теб ти пожелавам благи вести всеки ден!

:)))

иначе започва да вони...