Ще ми липсва, признавам :)




От около две седмици блога зае много време от битието ми, емоциите ми, измести ми фокуса, замъгли съзнанието ми, промени ме.
Всъщност не ми е виновен блога, естествено, сама съм си виновна :)
Но взе да ми взима здравето, за съня да не говорим ;)
Знаете как е със зависимостите, токсини, абстиненция + моята словесна диария - кофти комбинация.
Та временно изчезвам, да се оправя.
Нали знаете как Наполеон е побеждавал? Изгарял е мостовете след войската си, след навлизането им при противника. Войниците му нямали друг избор, освен да се бият с всички сили, така или иначе не е имало обратен път назад :)
(Това е пресилен пример, разбира се)
Та, научих си уроците, мисля. Винаги има урок, това е смисълът на събитията, затова биват допускани разни обстоятелства, за да израстваме, да се коригираме и оформяме, да не тъпчем самодоволно и инертно.

Пълноценни и разтоварващи минути, часове и дни ви пожелавам, приятели и не толкова, бъдете изобилно благословени! :)))



И... до нови срещи, когато съм отново чиста...

И аз минах по този път. Даже писах съвсем същите думи :) В началото е така - блоготреска, неспане, сърцебиене и т.н. Като при влюбването. Но постепенно с времето отшумява. Спокойно.

И при мен е така но нали съм "мече" скоро ще заспя "зимен сън" и до пролетта ще се оправя :-)

дано не се пристрастя и аз :)

но при мен - цели три години. Дори когато отидех някъде ми липсваше. Страхувах се, че няма да се избавя от зависимостта. Случвало ми се е да помоля да ми спрат нета, колкото и странно да ти се струва. Но идва зимата, повече време вкъщи, което значи и повече време пред монитора. До пролетта!

като за пръв път - половин денонощие :)))
Влизам си и що да видя: искрени, добронамерени коментари, виждам, че не съм само аз ;)
Благодаря ви blagorodnik, mechegrizli i rusaliq за споделения опит и утехата. Смятам, че се овладях и ще го карам по-леко, по-близо до повърхността, близо до слънцето ;)
Ползотворен ден и много усмивки!