Сигурно ви се е случвало. Иначе няма да сте хора.
Разголвате душата си. Бързо или постепенно - няма значение.
И я виждате. Нея - горката ви душа.
Изцапана, объркана и крехка.
Търси.
Понякога намира.
Понякога намира не това, което търси.
Друг път намира направо това, което не търси.
Но вечно се нуждае да се опознава, да бъде докосвана и да докосва другите, онези - близките (които после приема за даденост и се случва да забрави...)
В такива моменти ме е срам от мен самата.
Докато си има покривало, душата ми ми изглежда що-годе прилично.
Но падне ли последния воал...
Безсрамно ще е някак, ако не се засрамя, а?
В друг случай бих намесила и Бог в този пост. Дори би се получило красиво, повярвайте ми, защото Той има централно място в темата за душите.
Но.. тази вечер е само на мен, на разголената ми, объркана душа.
До утре.
Тогава ще съм нова.
Надявам се по-чиста и добра. По-силна. И по-малко гола. :)))

Приятна вечер, приятели!

Само смелият човек може да разголи душата си и да покаже част от нея на показ...
Само смелият и чистият може да говори за себе си, без да се страхува, че ще бъде наранен... защото няма какво и от кого да крие... казва моят професор по философия.
Е, малко парафразирах словата, но смисълът е този!:)

Борбата е всекидневна, мила - между плътта и духа... непрестанна.
Така че това е съвсем нормално човешко състояние... Няма как - облечени сме в материя и тя винаги ще иска да върши противното на духа...но наспи се!
Утре всичко ще ти изглежда по различен начин!
Спокойна нощ!:)

Винаги знаеш какво точно да напишеш, и толкова добронамерено го правиш, и мъдро.
Благодаря ти още веднъж!

утре да не си сложиш поло и най-дългата риза...Красивата душа и гола си я бива.

но няма как. Красива, гола, некрасива - моя си е.
Пък ще я дооформям, доколкото са ми силите :)))
С Божията помощ. Тук това ще се махне, там друго ще се прибави, няма да се излагаме, я!

...

но на моменти се трансформира. Ту развитие, ту връщане назад. Но се стреми. :)))
Има само една посока - напред и нагоре! :)))

да разголя душата си . Знаеш ли ? Най-много боли , когато тя е гола , а не те разберат ! И вместо да те подкрепят , ти търсят кусури. И тогава душата си слага броня и не е толкова нежна и крехка .
Привет , нежна душа!

понякога много боли. Добре, че душата е от вечна субстанция и има способността да се възражда дори от пепелта.
Но броните хем предпазват, хем много тежат, миличка. Ще ги слагаме само на война, а после обратно в килера...
Хубав и усмихнат ден ти пожелавам, пак заповядай :)))