Ето до какъв извод стига най-богатият човек на планетата, за всички времена. Казва се, че бил и най-мъдрият. Когато Господ го пита какво да му даде, Соломон отговаря, че иска мъдрост, за да ръководи народа си.
За това Бог го благославя с всичко останало...

Еклисиаст 1 глава

1. Думите на проповедника, сина на Давид, цар в Ерусалим:

2. Суета {или: нищожност, абсурдност, безполезност, безсмислица, и така навсякъде} на суетите! — казва проповедникът. — Суета на суетите, всичко е суета.

3. Каква полза има човек от целия си труд, в който се труди под слънцето?

4. Едно поколение преминава и друго поколение идва, а земята вечно стои.

5. И слънцето изгрява и слънцето залязва, и бърза към мястото, където е изгряло.

6. Вятърът отива на юг и се обръща на север, непрестанно се върти и отива, и в кръгообразните си пътища се връща вятърът.

7. Всички реки отиват в морето, а морето не се напълва. На мястото, където реките отиват, там те се връщат да отидат отново.

8. Всички думи са трудни {или: Всички неща са досадни}, нищо не може да каже човек. Окото не се насища с гледане и ухото не се напълва със слушане.

9. Каквото е било, това и ще бъде и каквото е извършено, това и ще се извърши; и няма нищо ново под слънцето.

10. Има ли нещо, за което да се каже: Виж, това е ново? То вече е било в древни времена преди нас.

11. Няма спомен за предишните; и за следващите, които ще бъдат, няма да има спомен между онези, които ще бъдат после.

12. Аз, проповедникът, бях цар над Израил в Ерусалим.

13. И предадох сърцето си да издиря и да изследвам чрез мъдрост всичко, което се върши под небето. Тежка работа е дал Бог на човешките синове, за да се трудят в нея.

14. Видях всичките дела, които се вършат под слънцето, и ето, всичко е суета и гонене на вятър {или: угнетение на духа, и така в цялата книга}.

15. Кривото не може да се изправи и липсващото не може да се брои.

16. Аз говорих в сърцето си и казах: Ето, увеличих и умножих мъдрост повече от всички, които са били преди мен в Ерусалим, и сърцето ми видя изобилие от мъдрост и знание.

17. И предадох сърцето си, за да позная мъдрост и да позная лудост и безумие. Разбрах, че и това е гонене на вятър.

18. Защото в многото мъдрост има много тъга, и който умножава знание, умножава печал.