Всички сме многословни. Няма лошо, стига да казваме нещо - съществено, истинско, от душата ни. Иначе е загуба на време и енергия.
До колко влагате себе си (част от себе си) в думите, които пишете и изговаряте?
Или те са най-добрата ви маска, без значение за какво служи - за прикриване или за самозащита.
От какво се защитаваме - от себе си, от другите, от нечие въздействие? Да не би да ни променят? Дори когато вътрешно осъзнаваме, че имаме нужда от промяна...
Защо толкова ни е страх от откритостта? Да не би да не ни харесат такива, каквито сме. Ами ние сме някакви. Който ни хареса - хареса, значи сме сродни, близки. Не е нужно да сме лицемери, за да запазим нечие добро мнение, на кой му пука за това...
И да ви кажа всички си въздействаме, за добро или за не чак толкова добро. И това е хубаво само по себе си, означава, че протича живот, иначе би било пусто и бездушно.
Ако няма въздействие и обмен - какъв е смисълът?


Матей 5:13-16

13. Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.

14. Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.

15. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.

16. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.

Всъщност няма нужда от много думи, а от точните, от истинските. От казаните на място. Може да не са това, което искаме да чуем (с разумът ни), но трябва да има въздействие, докосване, а не плъзгане по повърхността (последното е само драскане по леда), важно е проникването, под повърхността, дълбокото, дори не в сърцето, а в душата. Това се помни. Това оставя следи - завинаги. Останалото е монотонно ежедневие, което се пропуска.

Оставяте ли следи или просто се хлъзгате отгоре-отгоре?
Благословен ден! :)

Поне в блога си искам с три изречения да кажа главното, което ме вълнува. Срахувам се от дълги и безсмислени излияния. А теб те харесвам...

което те вълнува, elinora, мисля, че вълнуваш и доста други хора, именно тези, с които си пасвате.
Аз имам склонност към дълги излияния и смятам да се поправя в това отношение.
Симпатията ни е взаимна. Хубав ден, миличка :)))