Дон Кихот - всички сме го чели, изучава се задължително в училище. Макар, че евентуално го разбираме със сърцето си значително по-късно, просто са ни нужни повече житейски опит, както и да се сблъскаме с някои неща.

Та аз съм Дон Кихот. Или бях. Но вече вразумен, осъзнат, изпил няколко хапчета така да се каже...
В едни предизвиках съжаление с лудостта си, в други евентуално съчувствие.
То и Санчо Панса се загуби. Няма кой да ми носи знамето.
Абе то и едно знаме, ама нейсе... Важно е да се радват хората.

Сега потъвам в любимият си сериал "Изгубени". За пети път май ще го гледам, подхващам го от първия сезон. Ех, този Сойер...
От единия виртуал потъвам в другия, хаха.

Но скоро (зная го) ще съм отново на линия. Изцяло.
В моята си действителност - онази с Бог.
Нужно ми е малко време, за да се приема такава, каквато съм.
И да повярвам, че и Той ме приема. Отново.

Сега е време за покаяние и за... продължение. Напред и нагоре.
Това е моята посока дори когато се въртя.

Пълноценен ден на всички.
Обичайте се, за да  ви обича и Той :)))

Аз съм сигурна, че Той ни обича, каквито и да сме.

именно такива, каквито сме. От пръст.
Добре, че е Неговата благодат.
Благодаря ти mamas! :)

..благовестието!

аз благодаря! :)))