Човекът се състои от дух, душа и тяло (именно в този им ред).
Ние живеем в триизмерен свят, но физиците и вярващите знаем, че има и четвърто измерение, което е неограничено и независимо. Там има и други сетива, освен познатите ни - тези, на които разчитаме тук; които често ни подвеждат; и са субективни, че и индивидуални.
Та този друг свят Библията нарича духовен. Вечния.
Там, където отиваме след този и откъдето сме дошли - у дома. При Него. Където е заченат животът на душите ни.
И чак после идва физическото.
Физическото винаги трябва да е СЛЕД. Откъдето и да го погледнем. Иначе става страшно и постно, без нюанси и със значително по-малко смисъл (ако изобщо има такъв).
И точно тогава не харесваме света около нас - когато материалното във всеки аспект вземе превес: във взаимоотношенията ни, в усета ни за света, в приоритетите ни, начело на ценностната ни система...
Какво носим от тук? Пари, имоти, тела, вещи...
Трябва да храним душите си така, както ежедневно се нуждаем от вода, хранителни вещества, движение, въздух, светлина, топлина и т.н. И предвид, че именно душите ни са нетленни, трябва да се грижим добре за тях. С богато меню :)). За да израстват. Да са пълноценни, здрави и силни. А не да линеят като забравени затворници в някоя тъмна килийка.
Подхранвайте, стопляйте, обичайте душата си. Тя е част от Него и Му принадлежи, ще даваме сметка за употребата й или за злоупотребата с нея.
Обичайте и другите, поне тези около себе си. Те също я носят - онази част, непреходната. Докосвайте ги там - в душите, за да оставяте следи. Останалото се забравя. Или оставя само повърхностни надрасквания, за известно време.
Раздавайте жестове, усмивки и светлина. Каквото имате в повече. Раздавайте СЕ. Най-вече обичайте. 
Правилото е едно - колкото повече посявате, толкова повече ще пожънете. Посявайте най-доброто от себе си. За добра и силна реколта. И не ровете да проверявате какво ще получите, просто хвърлете семената, има Кой да се грижи за останалото.
Народът също го е казал: "Каквото посееш - това ще пожънеш". Заложено е и в генетиката, във всичко. Божествен принцип.
Сейте старателно и с любов, не се скъпете, не прецеждайте.

Бъдете изобилно благословени! :)))

изобилно благословена...,,За нищо не чакай награда.Труди се без отдих,търси висини и никога духом не падай,, Г.Джагаров

амин. Да ти се връща ;)
Страхотен стих!

и за теб, Благовестие :))))

и почва, и цялостни зрънца за посев, нали?
За всички ни, дай Боже! :)))

каквото посееш, това ще пожънеш! Бог дава семе на сеяча! Поздрави!

да хвърлим последните семенца, за да обезпечим бъдната реколта, защото ако ги изядем или просто ако ги задържим за себе си...
Поздрави и на теб, harvi!