Смятаме ли се за безгрешни? За твърде добри, за осветени, за посветени?
Абе ние хубаво се смятамe, ама не сме.
И не е нужно. Дори е противопоказно. Защото ако ние сме праведни за какво умря Христос? Ако ние сме чисти какво правим тук?
Духовната гордост и самомнителност е много коварно нещо. И аз съм попадала в клопките й, преди Бог нагледно да ми демонстрира колко съм слаба и нищожна. Не го направи нарочно и не за да ме прекърши, а деликатно, поставяйки ме в обстоятелства, при които губя контролът, към който се стремя по подразбиране, та дано проумея, че нещата не са в моя власт и не е нужно да са.
И сега разбрах много неща: за себе си, за другите, за взаимоотношенията, за грешките, за святостта и несвятостта, за слабостите и човешките възможности.
Пораснах, смалявайки се. Станах последна. Едва ли ще стана първа обаче.
Някои уроци са скъпи, твърде скъпи. Но съм забелязала, че в битието ни най-хубавите неща са скъпи, това ги прави толкова ценни - усилията и цената.
Не казвам, че Бог само се чуди как да ни подложи бананова кора, за да се повесели за наша сметка. Макар, че Той определено има чувство за хумор. Но когато ни усети как се издигаме като балони, носени от ветровете на собственото си самочувствие и желание да сме повече, отколкото в действителност сме, Той умее да извади една тъничка игличка, за да премахне излишния въздух под налягане и да станем това, което сме. И е градивно. Господ винаги иска най-доброто за нас, за Него е най-важна вечността, къде ще отиде душата ни - онази, която лично е създал, обича и обгрижва. И междувременно ни учи, по нашия Път. Ту ни сръчква, ту ни побутва, случва се и да ни носи. Да ни гали, да бърше сълзите ни, да ни разтърсва. Заради нас. Знае, че сме от пръст и пясък, които иска да утаи, за да остане повече от Него там, отгоре, на повърхността. И само Той може да ни освещава, не ние. От нас е стремежът, вярата и готовността да възприемаме и да извличаме ползата.
Боже, не ни оставяй да се възвеличаваме за Твоя сметка!


Матей 9:9-13 
9. И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.

10. И когато беше седнал на трапезата {букв.: възлегнал до трапезата, и така навсякъде в Новия Завет. В тогавашния бит храненето е ставало лежешком около ниска маса.} в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му.

11. И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?

12. А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

13. Но идете и се научете какво значи това: „Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).