Хайде, бе. Аз пък тогава се отказвам от златото. Защото премълчаните неща са ме наранявали повече, отколкото всички изречени думи, дори и в пристъп на гняв или под въздействието на афект. Мразя премълчаните неща, недовършените разговори, увъртанията (имайте предвид, че изключително рядко използвам думата мразя, защото тя носи страховита енергия). А ако някой мълчи, когато имам нужда да говори, направо се побърквам.
Разбирам онези източни философски идеи за размишленията, за задълбаването, за вътрешното равновесие и тишина, за хармонизирането и "чуването" на тишината, но само с умът си,  защото поне аз съм такава - нещата да се казват.
Налагало ми се е да премълчавам, естествено, и ми е било мъчително.
Установила съм също, че мълчанието не лекува, а възпалява. Казвам го напук на всички мъдрости и поговорки.
Какво злато, моля ви се, какви пет лева. Съкровище било.
Я вижте дали ще го оцените, ако имате нужда да изясните нещо, а отсреща се сблъсквате с прехваленото мълчание.
Казвате, че обичате, а отсреща многозначително мълчат.
Питате нещо, което ви вълнува, а не получавате отговор.
Споделяте най-съкровените си мисли и чувства и ... тишина.
Трябва да се разтоварите, а мълчанието ви препълва, до пръсване.
Нуждаете се да говорите и слушате, а няма отклик.
Идеите ви напират, а ...
Да не би да ви е комфортно дори когато имате усещането, че Бог мълчи...

Еее, благодаря от такова злато! Стига лафове. Пък и не съм материалистка ;)
Искам тотална отвореност и пълен контакт във всички взаимоотношения, в които влизам. Искам липса на мълчание. Анатема на мълчанието, хахаха.

Ако мълчанието е злато, то споделянето и откликването са живот.
И аз избирам живота :)))

Бог никога не мълчи.

затова написах, че имаме такова усещане :)))
Обикновено то е, когато ние мълчим или сме се затворили...

мразя недовършените разговори и премълчаните въпроси! Толкова се боря да изяснявам всичко до дупка, че сигурно още повече задълбавам и наранявам, но съм си такава... И сто пъти съм опитвала да преброя до сто и тогава да говоря, но не ми се получава, най-много да издържа до 5:)

нямаше да е малко :)))
Знаеш ли колко си приличаме по това. Това с ровенето... горките ми любими хора.
Слава Богу, че още ме обичат, но не им е лесно. Едно е сигурно - няма недоизяснени неща ;)))

няма да си мълчим!:)))

Без мълчание, с пълно откликване ;)

Ние за това сме тук ! За да не мълчим! Трябва да си споделяме! Така ще се роди истината!
Поздрав за теб!

ще ни направи свободни, да (Йоан 8:32) :))
Радвам се, че ви има, че сте тук!