***
       ***
Днес ми е Ден за подготовка за размисъл :) Подготвям се специално и целенасочено, защото не ми се удава по принцип, та ще тренирам превантивно. Предвиждам да е нещо, като пролетно (ама предвид времето, не знам как да го формулирам) разчистване.
Да си призная, нямам особени очаквания и след това да остане нещо пролетно... Както и да е.
И тинтири-минтири, миска, муска, Мики Маус - завъртя ми се едно въпросенце. Мъничко, слабичко, бледичко такова, но натрапчиво. Досадно да не кажа.

Защо Бог е позволил да можем да избягаме от Него (макар и временно), но не и от себе си (дори за минута)?
Да можем да не чуваме Него, но да не можем да заглушим собствения си глас?

Вероятно ни идва заедно с печата "Made from God"?

Може. Той знае. И ще Го питам специално в онзи ден. Ако не съм прекалено засрамена, де.
Та понякога и тази свободна воля ми идва в повече. Особено като се обърна назад. Пууу значи. Ама това изборът е голяма отговорност, бе хора.
Ами последствията? Мани-мани. След всичко се лепват. И то едни такива дъъълги, многолики, с различни нюанси. Провлачват се. Свят да ти се извие, докато се изнижат, казвам ви.

Ами лавината от чуденки, започващи с “ако”? Осарник в главата – това са те. Кеф ти любознателни осички, кеф ти убийствени. И умора нямат. Само дето не събират мед, ами го крадат даже. Гадове ненаситни!

Да си призная на моменти ми се иска да си почина. От себе си. Но не би. Всички могат да се отърват от мен, само аз – не. Е това честно ли е, питам? Как ще се издържа... непрекъснато.