Сутринта водя малкия към детската градина. Времето едно такова – меко казано неприятно. Както винаги, по подразбиране – бързам. Пришпорвам и него. Ходи бързо. Научи се от рано. За да смогва с моята крачка и да не изоставаме от поглъщането на времето.

Потънала съм в някакви си мои мисли и емоции, слушам с половин ухо това, което казва. Как с приятелчето си Даниел са си смесили картите и после не са могли да ги разделят, та сега не знае дали всички негови карти са при него, дали не е взел пък от картите на другото дете...

На един вход, покрай който минаваме точно излиза семейство – баща, майка и дете. Момиченце. Хленчи. Обръща се и удря майката, казвайки й колко е лоша.

Дари (това е моето съкровище – от Божидар) се смущава. Обръща се към мен и пита дали е добър и слуша. Очите му са тревожни, отговорът го вълнува. С облекчение разбира, че е най-доброто дете (естествено заедно с брат му) и възкликва “Слава Богу, че аз слушам!”.

Минаваме покрай един строеж. Пътеката става съвсем неравна. Обичаме да гледаме клоните на дърветата. Огромни липи и кестени. С много синигерчета и свраки. Търсим ги, показваме си ги и им се радваме. А има и облаци. Днес не са много оформени, по-скоро обща сива маса, но пак са интересни. В неговите очи всичко е вълшебно. А аз се опитвам да поглеждам през тях, когато не съм много изморена. И докато зяпаме се спъва. Веднъж. Опа, за малко да падне, добре, че стискам ръчичката му. Втори път. Абе, внимавай, бе дете! Третия път не се сдържах.

“Абе, Дари, гледай си в краката, бе маме!” – чух отстрани повишения си тон. Остър. Почти груб.

И ми стана гадно.

“Гледай си в краката!” Що за съвет? Що за урок? Що за послание?

Той иска да гледа нагоре. Да опознава. Да разучава. Да ... лети.

А аз?

Сякаш ми удариха отрезвителен шамар. Имах нужда от такъв. Бих си плеснала и сама, ама по улицата минават хора, ходи им обяснявай... 

Не, деца, не си гледайте в краката!

И да паднете – много важно. И да се изцапате – поправимо е.

Гледайте и се стремете напред и нагоре. Не слагайте юзди и капаци на очите си, за да не се препънете. Ще се случва. Неизбежно е.

Важна е посоката на взорът ви. Защото – накъдето гледате – натам и ще вървите.

 

Благословен ден, приятели!

ЛУСИ, ПРОЗРЕНИЕТО ИДВА В МИГ..НЕВЕРОЯТНА СИ..МЪДРЕЦО МОЙ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Чудесно послание!
Не само за деца : )...

Така те постепенно губят свободата си, емоциите, мечтите си.
Няма нищо по-лошо от ограниченията. Те спъват развитието на децата.
Това трябва, това НЕ ТРЯБВА!
А дали е така?
Дано да е само ПОНЯКОГА, дано!
:)))

прозренията ни се случват непрестанно, но ние стискаме очите и сърцата си и трудно ги допускаме. Дори и след като ги пуснем има голяма вероятност да ги забравим... Човешка ни работа.
Прегръщам те!

предимно не за деца...
Благословен ден!

а после самите ние се чудим защо стана така или не стана онака и защо децата ни не порастват като щастливи възрастни...

Ти си една прекрасна майчица!:)))

ужасно искам...
Светъл ден, миличка!

"“Гледай си в краката!” - и в краката трябва да си гледаме, че знаеш ли колко отворени дупки зеят по пътя, но и за другото си права, Благовестие. Трябва да им даваме възможност да опознават света, за да не се окажат безвреме изхвърлени от живота.

а най-важното е поне ние самите да не ги препъваме...

ако внимаваме да не нагазим из локвите, как ще видим, че облаците са отминали и са открили звездното небе над нас:))))

душичка си ми ти, винаги успяваш да измъкваш най-важното. Чудесна си! :))

Понякога трябва и да ги спираме, и "не" да им казваме. Все пак те ще живеят сред себеподобни, а не в джунгла без правила и закони.

В този ужасно динамичен и забързан ритъм на живот с пришпорващи ежедневия понякога ни е много трудно да останем насаме и да прозрем всичко случващо се около нас. Децата някак си по-лесно го възприемат, като даденост, защото не предполагат, че някъде има и съществуват и други ежедневия.Адаптацията им е много по-развита от нашата.
В бързането си, ние винаги ги пришпорваме и тях, дори изричаме фрази, без да се замисляме как действат на психиката им. Поздрави, мила- чудесен актуален пост си ни поднесла. Усмихнат ден ти пожелавам от сърце!

не става дума за подстрекаване към анархия, а за друго.

Усмихнат и светъл да е и за теб, миличка :))
И по-осъзнато бавно да изживяваме времето си...

Благовестие, разбрах те много добре. Трябва да им дадем възможност да се развиват и да запазят любопитството си. Но трябва да ги научим и да се пазят, за да оцелеят физически.

и аз те разбрах :))
Не пренебрегвам физическото оцеляване ни най-малко. Дори съм леко параноична майка в това отношение.
Въпросът е, че често избираме материалното, прагматичното, разумното пред духовното. А именно духовното е вечното. Нещата не могат да се разграничават лесно, защото границите им са тънки и са взаимосвързани, преливат.
В случката най-малко става дума за физическите падания :))

да направим децата си много по-различни от нас самите... Затова гледам да внимавам каква съм :)))
Хубав да е денят ти, пълен с чудеса :)))

порочния кръг на поколенията, много си права. Дано поне успеем да им дадем най-доброто от себе си. И да го правим изключително внимателно, защото нещата рефлектират и се разпространяват във времето с непредвидими последствия.
Това, за което днес си затваряме очите или подминаваме с безразличие, утре може да ни накара да се... облещим :))
Хубав ден и на теб. И да държим сетивата си отворени, за да не пропускаме чудесата около и в нас ;)

Както казваше моят голям приятел Киро-грозния, "Човече дано винаги на земята преобладаващия брой хора да са здраво стъпили на земята, че ако всички сме въздухари и блейки, тежко ни и горко".

ахаха, не е лесно, не може всички да са, вярно ;)
От друга страна, отгоре нещата винаги се виждат в по-голям мащаб :))

В един по-дълбок смисъл това се отнася и за нас. Всеки ден някой ни казва да си гледаме в краката /паницата/, да си траем, да бъдем "практични", защото всяко чудо е за три дни, важното е какво става с банковата ни сметка...и т.н. Каквито са били родителите, такива ще са децата и децата на техните деца. Докато някой не разчупи омагьосания кръг...
Падането може и да заболи за един кратък момент, но пожизненото пълзене е много по-мъчително.
Поздравления за темата!
:)**

просто ще ти благодаря, че си това, което си. Мисля, че е красноречиво :**

съкровище веднъж така не си погледна в краката, та получи трайна паважна екзема, като тези, дето татко му ги получаваше като студент, само че под друго въздействие ;)
Майтапа настрана, това, което си написала е много вярно, както е вярна и максимата "По-добре да падна духом, отколкото да духам паднал"
Поздрави и хубав ден :)))

Нима съм ги казвала ...Понякога...и на двамата ...Но за успокоение си спомням , как търпеливо изчаквах дъщеря ми да стъпи на любимия камък , да погледне от високо и да скочи щастливо ,а аз закъснявах ....
Поздравление за мъдрото послание ,blagovestie !

"Колко пъти, колко пъти? Eдин ли, сто ли?!" съм го казвала на малкия летящ, но не хонландец :))) Сега като съм осъзнала нуждата му от летене, ще го изумя! Ще му давам на воля да лети! Само да не стане абонат на "Пирогов" :)))) Приятна вечер, хвърковата Блага Вестичке!

Поздрави!

хубаво е да сме до тях и да ги държим за ръка - във всеки смисъл :)))

дано при равносметката, обръщайки се назад, си дадем сметка, че по-малко сме бързали и повече сме гледали в една посока...
Прегръдки, миличка! :))

чудесна си ми. И да го нацелуваш :))

ПП: Тези рани минават, затова не са опасни. Опасни са белезите от трайното осакатяване, онова, което не се вижда със зрителните ни органи. Ще си пазим дечицата, нали са ни най-ценното :)

поздрави и на теб!
И прегръдка ;)

На колко неща можем да се научим от децата...
А всеки има подобен ден с децата си, по-важното е да го осъзнаем като теб...
Ти наистина си прекрасна майчица, Вlagovestie!
Беше удоволствие да прочета за началото на твоя ден и малкото ти момченце!

Прегръщам те, приятелко.
А какви родители сме показва само времето :))
Бе удоволствие за мен, че намина!

Замислих се.И то много много ,много.Благодаря Ти МИЛА.

моля :))
Замислянето е много необходимо. Корекциите в нас и с нас - още повече, до премахване на изкривяванията...
Светъл ден!

Дете, камо ли момче без рани по колената??? Не! Както няма дете, което не прави пакости! Здравото дете е щурчо!
А понякога родителите правят грешка, като ограничават малките мишоци да щуреят. По-правилно е в някои случаи да го оставиш да разбере само "кое пари". Ако му кажа "Не пипай, там пари" той ще направи обратното - ще иде точно там и ще се изгори, но от този момент нататък, ще знае, че там е горещо и боли.
Весел, слънчев и ползотворен ден!

Всъщност си невероятна майка :))))))))))))))))))

В съседния двор има гнездо на двойка щъркели и тази година си имат бебе - първото, откакто се преселиха в нашата махла. Нито за секунда малкото не остава без наблюдение. Непрекъснато щъркелката го напътства с клюна си. Почуква около него и вечно е на крака, а гнездото незабелязно все повече "израства" под грижите на мъжкия щъркел. При всяко свое поевяване, носи в клюна си клечки, парцали и надстроява къщичката си. Сега бих искала да видя, как ще научат детето си да лети. Ако имате възможност, наблюдавайте тези животни. Топлотата и грижата им по между е наистина за завиждане...:)

"Минаваме покрай един строеж. Пътеката става съвсем неравна. Обичаме да гледаме клоните на дърветата. Огромни липи и кестени. С много синигерчета и свраки. Търсим ги, показваме си ги и им се радваме. А има и облаци. Днес не са много оформени, по-скоро обща сива маса, но пак са интересни. В неговите очи всичко е вълшебно. А аз се опитвам да поглеждам през тях, когато не съм много изморена."...
Ами вие си знаете с Дари. Най-важно е небето! Германците казват "на детето си трябва да дадеш криле" и друго: "Загубиш ли пари - нищо не си загубил. Загубиш ли чест - много си загубил. Загубиш ли кураж - всичко си загубил". Да дадем на децата си куража, вярата, че имат криле, че могат да летят - какво по-важно от това?! Никога не съм разбирал българската "мъдрост": "Не стъпваш ли здраво на земята, ще патиш". Започва с отрицание "не!". Отрицаването, негативното, лошото... до пълно самоотричане. Ами то по-голяма загуба на чувство за реалност от загубата на свободна воля, на идентичност, НЯМА! Благодаря ти, Благавест!))