Ева значи Живот. Буквално. И от това, което имах възможността да познавам от виртуалния облик на Ева Звездева, (а то е малко), виждам, че тя е човек не просто ценящ, а умеещ това чудо, наречено Живот - да го осъзнава, да вижда красотата му, да му се радва и да го обича. Никой от нас не знае колко време ни е отредено тук. Но най-важното е не колко дълго, а как изживяваме това време. И аз вярвам, че Ева го е изживяла пълноценно и с любов. Ето това е смисълът. Тленната й опаковка е заменена с онази, вечната. Тя си е у дома. Без болка, без сълзи. Те са останали за близките и приятелите й, които не я виждат. Но тя е там. Горе. На светло. И, сигурна съм, е много щастлива! Както и заслужава. С Богом, Ева! Не спирай да летиш, осияна от Светлината...


А ето посланията й, които са красиви и пълни с топлина и човечност:

fantagero0000.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/05/28/po-jicata.553265

И благодаря на всички, които се сетиха да изпратим fantagero0000, но да не я забравяме...


А песента добавих по молба на Елинор, добра идея, миличка, благодаря! - тази песен е изключително показателна за Ева, мисля...

Ние сме свързани във Вечността!

Безсилни сме срещу съдбата....:((

Поклон пред Ева! Бог да пази душата й!

сложи под постинга за Ева песента " По жицата"
Това беше последната песен в нейния блог и за мен беше символ на надеждите и за живот...

че сте съпричастни!
Благословен ден!

да се добави и този блог :
http://zharko.blog.bg

На големия Човек и приятел от Ямбол - журналистът Юри Стоянчев, който почина миналата година....
Това беше причината да създам блога си - за да продължа делото му!
С УВажение :Кирето

едно мини общество с всичко в него и ни се случват нещата от живота, ето, че ни напускат завинаги наши съблогъри... Хубаво е да си спомняме за тях.
Излиза, че блогът е място, където всеки участващ оставя следи, надскачащи даже собственото му време... И може би трябва някъде да има блог с всеизвестна парола (много наивно ли прозвуча), където да могат да се пускат линкове към постове на тези, които са преминали, за да ги помним някак си...