---
Поглъща ни времето,
бавно,
раздробявайки на малки частици мечтите ни
(или поне онези, от което се отказваме,
(из)оставените
на дъното ни, безпризорни и скитащи се).

Разхвърля, ако не пазим, вярата,
в която се вричаме.
Наказва ни
за всичките пропуски. Да обичаме.
Изтисква ни. Лишено от милост.
(При отминаването на живота са недопустими отпуските.
Не дават болнични. Няма отсрочки).

Заплащаме за всеки отминаващ ден.
На откоси.
На систоли и мозъчни вълни.
На непрестанно движещи се еритроцити.
На радостни или измислени усмивки.
На стрУи гняв. Или безчувственост.
На заливи от щастие.
На зАгуби (в скалите (ни)).
На изстрели от думи и докосвания
в сърцевината на сърцето.
Както и зад слепоочията.

Поглъщаме го (времето)
на едри песъчинки,
през гърлото процеждащи се.
На късчета любов,
раздавани от себе си
(или задържани,
превръщащи ни в блато, вместо във реки).

Не спирай да вкусваш живота.
Да вдишваш цвета му.
Плътността. Звукът. Аромата. 
Да виждаш дъгата
(единствено доловима май през призмата на сълзите.
Когато се взираш. С широко затворени очи).
Да се отразяваш до съвършенство на още някой в душата,
докато проникваш, попълвайки същността му.

Последните няколко неща
придават смисъл на дните.
Ако си извадил от себе си всички съкровища.
Щедро. Дръзко. Открито.
Тогава?
Тогава... вероятно...
дори Времето ни прощава.

С пълни шепи вода
ще пия от извора
на Живота
и пръскайки щедро
Любовта си
по трънливия път
към Голгота!

"Не спирай да вкусваш живота.
Да вдишваш цвета му.
Плътността. Звукът. Аромата.
Да виждаш дъгата..."

И седемте чудеса на света.
:)

благодаря :)

схванал и допълнил, Алекс!

Благодаря ти, приятелю!

съвсем познато. Много ми хареса тази история. Ако ми позволиш даже бих я лепнала тук, за пример :)
И наистина се оказва, че има прилики...

сестричке!
Благословено-светъл ден!

Едрите песъчинки стържат и душата ни...
Приятен съботен ден!:))

но пък именно чрез тях като че ли усвояваме Животът. Те оставят отпечатъци. Останалото просто не усещаме...

Хубав ден и на теб, мила! :))

Нека дните ни имат смисъл, Люси!
Поздрави!

Прегръдки :))

Браво!

ти си! Точно в тези категорични и влюбени ( надявам се?) откровения :)
И те прегръщам!

Люси...;)))
Аз нямам нищо общо с "тази история", освен че я чух (и то съвсем случайно) по някакво ТВ предаване. Но, както ти сама знаеш, добре е повече хора да се запознаят със... седемте чудеса на света. Така че давай, Люси... :))

Деца. В трети-четвърти клас. Заданието е да се изброят седемте чудеса на света. Всички пишат. След десетина минути учителката ги кара да прочетат какво са написали. И се оказва, че почти всички са се справили много добре, изброявайки точно минимум шест от седемте чудеса на света. Идва ред на едно момиче, което очевидно се притеснява да прочете написаното от него. Все пак започва да чете и когато свършва, в класната стая се възцарява мъртва тишина. Всички присъстващи са изумени, в което няма нищо чудно. Защото ето кои били седемте чудеса на света, според малкото момиче: "Да виждам. Да вкусвам. Да се усмихвам. Да мисля. Да говоря. Да вдъхвам. Да обичам."

Наистина са седемте чудеса на света!

много, много обич! :***

сърдечно ти благодаря!

Пожелавам ти Пролет слънчева и изпълнена с много усмивки:)))

Пролет и в душата! :*

Edna magi4na,edna misti4na Prolet pojelavam za teb!!
I edna usmixnata sedmiza!
S mnogo obi4.

Нека бъде такава и за теб, мила!
Прегръдки :))