+++
+++

Какво ли не намира човек, когато започне да си разчиства къщата... Като гледам, не съм се променила особено (като светоглед) от преди около 14 години

КЪСЧЕ СЪВЪРШЕНСТВО
(от гърба на портрета на татко)

"Сладка милувка между Небето и Земята
безграничния хоризонт на Вечността,
където звездите, дъжда и росата
са диаманти, отразили миг болезнена красота.
Силата на Светлината,
мощта на Словото,
тайната на Опита,
вълшебството на Доброто – избутаха Мрака
и Мъдростта покори Разума,
откъсвайки част от Душата:
да, това е цената,
ала в замяна дарява Истината –
Тя е божествено свята.
Идва времето на Вярата,
                     Надеждата
                и Л ю б о в т а,
под звуците на Живота
и багрите на дъгата,
храбро доближаваме Съвършенството,
борим се за Свободата,
захвърляме оковите на Ограничението,
сливаме се с Природата,
докосваме Бога,
черпим смисъл от Нереалността,
уморени, но благодарни достигаме Безкрайността.
Разкрепостени, възкръснали, щастливи,
на границата между Отвъдното и Действителността.
Сладка милувка между Небето и Земята,
слети завинаги в едно,
надвили Съдбата!!!

21.09.1997 г.
19:55 ч.
Люси
(Бисери на скуката)

В памет на татко, като доказателство, че смъртта не е краят..."
 

Сравнявайки датите, виждам, че е написано почти година след като почина.
Без корекции. Била съм на 21.

 

А стихотворението ти - вярата, надеждата и любовта!
Желая ти сърдечно много здраве, щастие, вяра , надежда и любов, между земята и небето ! Продължавай да се чувстваш на 21-а blagovestie ...! :)
КЪСЧЕ СЪВЪРШЕНСТВО - красиво, светло, безценно !!!

Благодаря ти от душа!
За всичко, което струи от коментара ти :))

А времето лети. Как само лети! Хубаво е, когато сме на крилете му и не позволяваме да ни се изплъзва неусетно... :)

на баща ти!

Краси. Благодаря ти! :)

Колко далечна ми изглежда 1997г...
Толкова много неща се случиха оттогава...
И в личен и в обществен план,както се казва...
Бил съм на 29...

Когато се върнем назад е... замислящо, а! :)))

Стряскащо е направо...

Замислящо е. Когато се връщаме назад.
За мен сега е времето, година след като почина татко.
И ми е трудно да пиша за това - в твоите стихове има две неща, които усетих. Жизнената енергия на духа, когато си на двайсет. Сега аз, година след... не мога да напиша точно такива светли стихове, поради натрупаната у мен умора... Но си припомних ясно точно това усещане, което изпитах тогава, в онзи ден - че смъртта не е краят. Въпреки болезненото откъсване от душата, моята.

нещо за подобна загуба, миличка! Заради болката. Нещо в безсилието да променяме тези неща я прави свята. Безмълвно свята.
Но от друга страна, не можем да я подминаваме...

Странно как всеки от нас преживява загубата на близък човек, на родител. Като разпарчотване на душата е, наистина.
Когато почина татко аз възроптах. Обявих се против всичко, в което бях вярвала. По детски. На инат.
Тогава завършвах средното си образование, беше точно зимната ваканция, преди Коледа. Когато ваканцията свърши и тръгнах на училище, не исках никой да разбере. Не исках да ме съжаляват. Не исках да говоря за това. Сякаш всяка една дума, всеки съчувствен поглед, биха направили този факт още по-ужасно истински...

Прегръщам те. Просто те прегръщам.

А той... той живее. В теб и чрез теб. И на хубавото място.

Хората от черно-белите снимки избеляват. Толкова бързо. Нямат време за нас. За да сме сами, завинаги.

Хората от черно-белите снимки. Избледняват. Нямат време за нас. За да сме сами, както искаме.

Дали сме надвили съдбата не знам, но мисля че по-голямо предизвикателство от това да надвиеш самия себе си няма!.. И преди всичко знам какво е да изгубиш баща си..

Така си е.

Едно цяло осъзнаване...

значи знаеш...

А тогава аз надвих именно нещо в себе си. Или го събрах.

Светла и вечна памет!!!

благодаря! От цялата си душа...

А тя е вечна. За разлика от тук.

"Сладка милувка между Небето и Земята" - тъжен момент, предаден с много красота. :(

тук, докато сме в тези тела, небето и земята се срещат във всеки от нас. И ние ги срещаме. Поне за известен период от време...

Благодаря ти!

Прегръщам си те топло Люси, и подарявам ти дланта си!

Бог да благослови теб и домът ти :)

в душите си !
Пан !

Добре дошла. Отново! :))