Стрелката ми стои безжизнено.
О_без_посочЕна.
Неколкократно завъртяна
с необуздана, непокорна лудост.

Температурно. Пада ниско.
Между север и юг.
Прескочила запад.
И окото на залеза.

РазмагнИтена разпилява
всички познати градуси.
Вперена в нищото
самотно застава.

Много на изток.
От рая.

Довери се на сърцето си ...
http://vbox7.com/play:3f2ba32f

Всъщност трябва отново да се доверя изцяло на Него. За да не съм на изток...

ПП: Страхотна песен, благодаря сърдечно! :)

Начало на посока, а тя е вярна щом е от душата и сърцето!
Сърдечни поздрави blagovestie с пожелание за много успехи! :)

да е на изток от рая, по-топло е при изгрева, отколкото на запад...

прочете
между редовете
и образно дори си го предстАви -
стрелки, посоки, ос, въртене;
сблъсък между ред и хаос.
И източникът.
Центробежния...

И на теб, приятелче,
безкрайно много обич и успехи! :))

от точката, на която всеки е застанал, колкото по на запад, толкова по-дрезгаво-мрачно и хладно би трябвало да е :)

няма зима.

Мразя зимата, Руми.
Но май и тя е необходима.
През нея се съхраняват,
за да покълнат по-късно,
заложените семена.
Пък и оценяваме -
разбира се, когато отмине,
с всичките си сетива,
пролетта ;)