Не искам!
Боже, не искам
да съм като жената на Лот,
която погледна назад,
нарушавайки Словото Ти,
и мигом загина,.
Просто стана на сол
и се разпръсна от ветровете на времето.

И не искам да мисля какво изоставих.
Каквото направих – направих.
И не искам да чувствам какво е било.

Дай ми ново сърце!
Старото хич не ми трябва.
Омърсено го стрих на парченца от грях и лъжи.
Стана на кал, пръст и глина.
Ежедневно го чистя от буболечки и плевели.
Пазя чистото зЪрно. Оцелява. Почти.

Дай ми нови очи!
Само напред искам да гледам и виждам.
И наоколо. Съвсем, плътно, близо до мен.
Дай ми, Господи, сили, мъдрост и воля,
да продължавам само напред! Всеки ден.
Моля! Моля Те! Страшно Те моля!                                           

Винаги съм си мислил,че добре съм те разбирал.И сега е така.Има периоди в,които вярата ни линее.Недостатъчно силна е.Трудно обяснимо е,защо се получава така.Онзи ден в Атина видях с очите си нещо,което ме разтърси.В една православна църква две забрадени жени бяха почти легнали на пода и се молеха.Всеки един от нас си има свои грехове.Добре е да се покайваме.Да искаме да не живеем в грях.Иначе кой не е съгрешавал?Не се самообвинявай,че си натрупала ,,грях и лъжи".Предполагам,че не са толкова много,нито толкова осъдителни!

Благодаря ти за деликатността :))

Поздравления!
:)))

забравя какво е да поглеждаш назад :)))))

Благодаря ти! :)