Странно и неочаквано тези дни се борих със себе си. За себе си. За теб. За много неща. И всичките си струват. Между впрочем водих битка, която считах за приключена. Както и да е. Няма да ръся още напразни думи.

Само останалото: Прощавам ти. За всичко. Бъди съвършено свободен. Моля се наистина да бъдеш щастлив! Да си намерил това, от което се нуждаеш. Да бъдеш обичан и да обичаш. Отново. Точно колкото можеш. И да ти стига.

Благодаря ти! Че ме обичаше с всичките си сили. И отвъд тях...

Моля те и ти да ми простиш. За да сме на чисто. Стига тежки окови. Стига тъмни нишки. Стига зависимости.

 
Ами... това беше. Светло да ти е!
Знаеш... Никога пак. И винаги!