Да изкараш егото от себе си

е като да родиш таралеж.

И даже не е един. Безчет.

Разбира се, индивидуално е.

Обикновено минимум по няколко на ден :)

 

Поне в онези дни,

когато си на бойното поле.

Когато мислите ти са стрели от огън. Забити в теб.

Когато чувствата ти са объркани въжета,

които задушават разумът

и те раздират на парчета.

Когато взимаш своите решения,

а онзи гадничък гласец припява

притиска те и иска, иска, иска.

Да получава. Да отнема. Да приема.

(От празното не може нищо да се дава).

 

Тогава “таралежите” излизат още по-болезнено.

По пътя си откъсват – плът.

(Естествено, че плът) ;)

Но пък се освобождаваш. Истински.

От бремето.

На собственото Аз. Онуй – болезненото, изкривеното.

И в теб остава място. Цял простор дори.

За Светлина. За радост и за мир.

 

Тогава.

(именно тогава) -

когато махаш мрака,

преместваш собствените граници и каменни стени,

когато се отваряш,

освободен от вредни чувства,

от деформирани представи,

нахално придошли отвън -

ще вдишаш жадно пълнотата на Живота,

отказвайки да бъдеш още в плен

на пратениците на Сатана.

 

И раждайки се. Пак. По новому.

Израждайки навън бруталното си, алчно Его,

ще можеш да си с дух новороден.

Ще си напълно освежен и обновен.

До дъното. До висините.

Защото този път ще носиш осъзнато,

без маски и напълно нефалшива,

въздействаща, могъща, осветена

и съкровена част от Бога,

която всеки ден от тук натам

ще те променя постепенно.

До ново същество. Христоподобно.

 

                     “Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам!”  Йоан 3:30

                                                                                               (17 ноември 2011 г.)

Освобождаване от алчното си его.
И сливане със другите.
Вселенно. -
Може би това е Пътят -
към Новорождение...

Поздрав за хубавото ти стихо-послание!
Светъл ден! :)

"Защото този път ще носиш осъзнато,

без маски и напълно нефалшива,

въздействаща, могъща, осветена

и съкровена част от Бога,

която всеки ден от тук натам

ще те променя постепенно.

До ново същество. Христоподобно."

:) няма човек без его. Само децата до три годинки - когато си говорят: Иво иска да играе - сами за себе си... Или в ония прастари времена, когато са били едно цяло с природата, нейни деца и част от нея, когато са живеели в пълна хармония с "дивото" ... ако изобщо е било така :)) Днес всички сме индивидуалисти, дори благородството се изгуби някъде... А, ако хвърлим маските, ... дали ще се познаем...

Хареса ми :)

ОБИЧАМ ФИЛОСОФИЯТА ТИ..ОБИЧАМ ...ЕДИН ЧОВЕК ГО БЕ КАЗАЛ КРАТКО ,ТОЧНО И ЯСНО..ПОМНИШ ЛИ...

ЗА НЯКОЛКО СТРЪКА ТРЕВА...Внезапна, безкрайно добра.
Стремителна, с връх от горяща стомана,
ослепително пряма.
Летяща, право в целта.


С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Егото е тъмната ни половинка, тя си е част от нас... и от нас зависи дали ще й дадем възможност за проявление, или не...

Поздрави за хубавия постинг!

Точно!

Описал си добра посока, приятелю, но пътят към Бога (поне това, което аз съм вложила и така, както аз разбирам нещата, естествено), Е и минава единствено през и чрез Христос :)
И най-важното, той е изграден, постлан и извървяван с Любов. Кой колкото може, но определено влагайки всички налични ресурси ;) А най-големия враг на любовта е егото, така че... вън :)

Йоан 14:6
6 Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

мила Ерато :))

Ти можеш! Прегръдки :)

Обаче имам друга теория относно децата. Ще подразня някои, знам, но съм убедена в правотата й, затова ще я изложа накратко: всъщност децата са най-големите егоисти, мила. Трябва да ти кажа, че ако едно бебе има физическата сила на голям човек, би принудило всички наоколо да му се подчиняват безпрекословно, изпълнявайки всичките му прищевки :)) Явно хората се раждаме его-центрици. До около 2-рата ни година смятаме, че ние сме в центъра на вселената и всички ни дължат тотално задоволяване не само на нуждите, но и на безмерните ни желания. Затова и около 2 годишна възраст, когато нещата очевидно се променят, ни хваща първия инат. А родителите ни доста се озорват, докато ни накарат да разберат, че имаме и други роли, отколкото да ни прислужват. Че дори имаме и задължения. Е, някои така и не го научават, но това е друга тема ;)

Преди време четох за аборигените в Австралия - едни от най-щастливо чувстващите се хора в света. Мисля, че щастието им се дължи на това, че нямат и не искат да имат абсолютно никаква собственост. Никакво материално притежание. Освен това имат уникално отношение към природата и земните ресурси...

Относно маските, имах предвид по-скоро самозаблудите и навикът да украсяваме нещата, докато станат неузнаваеми. Но смятам, че ние винаги се познаваме без маските. Често дори не подозираме за тях. Защото си вярваме...

Ти да видиш колко е болезнено ;) Пустото му его...

ти знаеш защо. И затова не отговарях и на останалите толкова време, а на теб казах всичко там...

Обичам чистата ти, разбираща Душа!

дойде следващия ми пост. Благодаря ти и светла да е вечерта ти :)

Няма как да се сбърка личния опит ;)