“Боже мой, къде Си?!
Къде Си, трябваш ми, Господи!?”
Виках и се ослушвах, докато вървях през пустинята ми.
И не чувах, нямаше отговор, само ехото. Жилещо.

Вървях, ослепена. С режещ пясък в очите.
Омотана в миражи. Сама. Влачех се в немощ, неспособна вече да тичам.
Виках и виках. Отчаяно.
Обезсилена, гладна и жадна. Сякаш празна.

И тогава, точно на предела на силите ми,
когато реших, че загивам, за последно извиках:
“Господи, има ли те за мен?
Знам недостойнството си, но защо още се криеш... Моля Те, покажи се!”

Спрях. Напълно предавайки се.
И тогава Го чух.
“Ето, че ме намери, дете. Тук СЪМ през цялото време!
В сърцето ти...”

Звучи успокояващо.

1 Коринтяни 6: 19-20

19. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20. защото сте били с цена купени; затова прославете Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].

Ти също ходиш там, нали...
Сърцето си да и отдаваш.
Или...

Църквата е тялото Христово на земята, Ан.! Доста буквално. Бог е дух. След възкресението на Исус, ние сме Неговия храм, но и Неговото физическо тяло. Всеки вярващ. Поне би трябвало да е. Затова и нещата на земята стават чрез хора.

Всеки вярващ има място в нея. Има служение, което трябва да изпълнява. Там е духовното ни семейство. Там е силата. Христос даде властта Си на своята начинаеща църква. Където двама или трима са събрани в Неговото име, там е и Той посред тях. Когато двама се съгласят за нещо с вяра в името Христово, каквото и да е, ще им бъде. Това са обещания от Словото.

Но аз не отдавам сърцето си на църквата. Казваш го сякаш имаш предвид мястото, сградата. Това не е църквата. Църквата е духовна институция, а не физическо място. Но за да си полезен за разширяването на Божието царство на земята; за да вършиш волята на Бог; смятам, че се нуждаеш от църква.

Иначе нямаме нужда от посредник между нас и Бог. Имаме лична, 24 часова, непрекъсваема директна връзка с Него. Но човекът е социално същество и има нужда от общуване, особено със себеподобни :))

ПП: Не ходих дълго време. По лични съображения и причини. И си личеше. Много...

ТЪРСИМ ГО КЪДЕ ЛИ НЕ..А ТОЙ В СЪРЦЕТО НИ...ЕДНА ВЕЛИКА ИСТИНА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

А на теб - топлота, обич, уют и радост отвътре. Винаги! :))

Светли Рождественски празници, миличка, изпълнени с много любов и топлина!

благодаря ти от душа. Благодат и мир да изобилстват в домът ти! Бог да те благославя щедро с всичко необходимо.

Прегръщам те! :))