Внимавай към кого хвърляш камък,

за да не се върне към теб като зид.

Внимавай кого плюеш,

в безпомощност, незаслужено,

за да не те отнесе вятъра към дъното на пустинята.

Да разпилее всички остатъци. Ако изобщо ги има.

Внимавай как хапеш,

грозно озлобен и настръхнал,

защото може да се окаже,

че впиваш студени и остри зъби,

до кръв, в таралеж.

Внимавай, когато хвърляш пясък

в очите на друг, без милост, достойнство и свян,

защото не винаги пясъка ражда бисери,

дори и при мидите.

Внимавай, когато късаш на две тишината,

пълна с крясъци,

за да не оглушиш целия свят

изстудявайки червеното в топлината си.

Внимавай, когато забиваш нож

в нечий гръб,

да не би да влиза докрай.

Неумолимо. Посичайки извора на сърцето ти.

Разполовявайки ръб по ръб

целия смисъл.

Внимавай, опасно е,

когато преставаш да бъдеш Всичко, или поне Някой, и ставаш нищо...

Светлината Му е способна да премине и през непрозрачното сиво...

Често хората и душите се разминават... Тогава е най-добре всеки да продължи по пътя си, без злоба и отмъстителност... Всички сме грешни, но не всички го осъзнаваме...
Лека и спокойна вечер!

И нека винаги помним , че насилието нарушава Хармонията между Живота Смъртта !
"..................
Както и другите преди мен , така и аз ви казвам :
Насилниците не умират от естествена смърт.
Това е моето фундаментално учение ! "

Lao -tzu , 42 stih, Tao Te Ching

Разбирам за какво говориш и напълно подкрепям този ти пост , Благовестие !

Трудно ще внимава онзи, който е свикнал да хвърля камък:(

А идеята е, че ние сме едно. Когато нараняваш другия, всъщност го правиш на себе си.

Честито Рождество Христово! Нека светлината Му осияе всичко, дори най-тъмното ъгълче!

си напълно прав. Опитът си казва думата. Заедно с осъзнаването му.
Късата памет или безчувствието са голям недостатък. Както и да е...

Благодаря ти със закъснение!

Весели предстоящи празници от мен! :))

Както сигурно знаеш, виртуалът, точно както реалът, крият много повече неща под повърхността. Успяваме да доловим, да обхванем съвсем малки частици от тях. Някои, с повишена сензитивност, успяват повече...

Нещата наистина имат всички оттенъци на сивото, което е в центъра на черно-бялото по принцип. Което често избягваме, но аз пък започвам да харесвам все повече, защото всичко между черното и бялото, ми изглежда като компромис :)))

Знам, че си от малкото, които ще схванат коментарът ми ;)

В отговор на цитатът за насилниците и съдбата им, стои "Наранените хора нараняват" (но това никога не ги оправдава, нито пък мен)

Благословен ден, Караяни! Удовлетворяваща равносметка за изминалата година ти пожелавам! :)

Трудно, но не и невъзможно, нали?

Все пак предимно Хората могат да свиват пръстите си, така че да уловят камък...

Весели празници! :)

Знам , знам , скъпа приятелко !
И аз добих (макар и сравнително скромен ) опит във виртуала !:( И да , абсолютно съм съгласен , че виртуалът копира(повтаря) реала ...и как иначе би могло да бъде , ако не така ?
Насиниците са винаги наренени , макар и обратното да не е винаги вярно ! Насилието навън е винаги с обратно острие навътре - абсолютен закон е ! Просветлението минава през мъката, през най- голямата . Мислил съм - защо е така? Единственото ми обяснение е , че в мъката е катарзиса , тя е катализатора , без нея не може.Трябва да се събере достатъчно количество от нея и тогава да стане скок нагоре. В абсолютното ниско се крие и най- голямата надежда за прелом. Неведоми са пътищата Господни. Това са 40 - te дни в пустинята , това са кръстните мъки. Аз дълбоко вярвам в това. Да не осъдиш е най- големият скок и много малко са зeмните хора , които са го осъзнали и се получава в най - дълбокото Откровение . Ние , обаче трябва да се стремим към този скок , въпреки , че ежедневно ще падаме и ставаме. Всичко това ни е предварително простено , аз го вярвам с цялата си душа !
С благослов към теб и семейството ти и най- светло посрещане на Новата година! Благост бъди ! :)

Закон е също, че след най-дълбокото дъно идва полетът. Извисяването. Може би е във връзка с онова натрупване. Може би това е цената. Не знам още със сигурност.

За пустинята имам друго обяснение (което не е задължително вярно) - израилтяните се бунтуваха и недоволстваха срещу Бог. Роптаеха. Забравиха чудодейното си освобождение и как Сам Бог ги водеше на всяка крачка.
Исус бе изкушаван 40 дни в пустинята, на пълен пост, точно след водното Си кръщение и преди да встъпи в служение. Така се кали. Сам, в лично общение с Бог-Отец, надви Сатана още там и спечели нашата победа, давайки ни пример.

Кръста е изкуплението, цената, която Той понесе за всеки от нас. Бог-Отец е Бог справедлив. Той бе изрекъл присъдата - всеки, който върши грях - ще умре. "И не се намери нито един..." Но в безкрайната Си милост и обич към нас, знаейки собственото ни несъвършенство и слабост, изпрати Един, Който може и ще плати цената с Кръвта Си.

И ние имаме кръст. За мен е да разпъна плътското, Егото, себе-то. Да го вържа на моят кръст, за да може да възкръсне душата ми. Да се освободи. Разбира се, процесът е изключително труден. Особено когато това его е по-голямата част от тебе :))
Но казват, че Бог не ни товари повече, отколкото сме в състояние да понесем. И бди над нас. За да ни подкрепи, когато коленете ни се прегъват и а-ха да паднем.

За съденето - също си прав. Матей 7 гл. е уникална. Няма случайна дума. Неизмеримо послание. Някой ден, когато ми остане време, ще се опитам да опиша това, което аз виждам и чувствам там.

Караяни, бъди благословен! Ти и всички твои!