... Понякога ме стряска собственото ми безсилие. Празнотата, готова да се изпълни с инерция и безсмислие. С раздробени мечти и представи. С минало без бъдеще. С оставяне на течението, случайността и момента. С изоставянето на всичко. Със загърбването на целия свят, на цялата Вселена, на всичко извън точицата мен...
... Понякога опитът да постигна баланс и да остана над повърхността ми коства толкова много усилия, че се питам дали си струва. Опит/ грешка, опит/ грешка, като на замъглен, бавен каданс...
... Понякога съм истински изморена от неразбирането и направо се чудя дали искам да го понеса. Но не успявам да спра.
... Понякога сякаш нося камбана отвътре и когато тя измести вопъла, надигащ се от душата ми, дълго след това още се треса от болезнено напрежение и безпокойство. От пречупените, заглушени вълни, вибриращи в мен, от което изпадат доста от острите, ръбести песъчинки на нрава и разбиранията ми, и се оформя сякаш различната ми картина. Настроение?
... Понякога светлината избухва толкова внезапно и ярко. На талази. Че изтръпвам от радостта й. Принуждава ме да я задържам почти насила, за да запазя от сладостта на усещането. Да я нося и имам. Трудно е после, когато все пак се наложи да видя отново и сенките...
... Понякога, макар и изключително рядко, успявам да се изкача толкова високо, че да видя повече. Напред и оттатък. Отвъд дребните пречки, затулващите плетове и мрежи, които ми пречат през останалото време. Да прозра и проникна далече-далече. Ала после неизбежно нещо или някой събаря стълбата ми до небето, и позволявам да падна. Ослепена от срива се случва и да забравя видяното горе и отново да стана обикновена и малка, чак дребна. Просто жена...
... Понякога ми е свито. До страх. И направо не помня как се лети. Може би, за да не мога да не забележа, когато пак ми се случи. Да не взема да го пропусна. Харесвам това...
... Понякога ми се плаче. До кръв. Но се смея. На себе си. А после ми допада съвземането. Като израстване... От миниатюрното семенце на синап. Но обгрижено...
... Понякога призовавам същинската хала. Разтоварва ме как тя руши. Въпреки самотата, поникваща от тези ужасяващи, унищожителни мигове...

... Цял живот, изтъкан от понякога...

Слава Богу, че има и друго. Всъщност няколко нещица. Не много. Може би две или три. Които лекуват и сътворяват, щом ги приема и пусна свободно. Често винаги.
Да вярвам.
Да се надявам и намирам в Доброто.
И да обичам!
(15 Януари 2012 г.)

са част от разнообразието на живота ни, Люси. А представяш ли си, ако ги нямаше? Всеки ден и всяка нощ да ти се случва едно и също, да те владее едно и също настроение, да чуваш едни и същи думи, да преминават през теб едни и същи мисли, да се облягаш на едно и също чувство... Всеки ден и всяка нощ.
Добре че ги има тези "понякога" и благословени да са те! :)

Хубав ден ти желая! :))
http://www.youtube.com/watch?v=jhWJ5vkaZMA&feature=related

хаххаххха. Добре. :)) Светъл период в затъмнение.

Защото... няма скука ;)

Хубаво е, когато се докосваме добронамерено и с разбиране. За това спомагат общите възелчета по Пътя и познаването на слабите моменти. Защото когато се чувстваме твърде силни или пък напълно пречупени, не можем да разберем всички останали... ;)

Една страхотна песен, която бях забравила.

Светла и безгрижна седмица, мила! :*

Да си призная, понякога не те разбирам, Стефане, а сарказмът ти често винаги ме дразни ;)

или няма значение? Често винаги е добре.

А времето е 3 л., ед. ч., ж.р. ;)
Но добрата новина е, че няма значение.
Хау!

Идеално студено.

Слава Богу, че има и друго. Всъщност няколко нещица. Не много. Може би две или три. Които лекуват и сътворяват, щом ги приема и пусна свободно. Често винаги.
Да вярвам.
Да се надявам и намирам в Доброто.
И да обичам!
!!!!!!
Док :)))

Най-добре да са три(те), нали? Иначе ще опрем изцяло до понякога, пък и няма да сме целите. Не и истински...

Светла и обична вечер! Благодаря :)

Плуваш ли. Все по-напред. Все по-навътре.
Към хоризонта. Там, където морето докосва небето.
Грешката е обикновено да погледнеш назад.
Към брега. Да отпуснеш нозе надолу.
Към дъното. За да провериш дали е дълбоко...

Тогава се губи баланса. От моментния ужас.
Колко си се отдалечила от брега. И.
Дълбоко е. Няма начин. Паниката и страха.
А е толкова просто - отдаваш се на ласката
на морето. Не гледаш назад. Прегръщаш вълната...

Невероятна е нежността на морето.
Не са нужни големи усилия. Само спокойствие.
Наслада от плуването. Удовлетворение.
Баланс между небето и морето. Между световете.
Та какво е някаква си умора. В мускулите...

Едно е да се давиш в жива вода. Съвсем различно е да ти се случи в блато.

Кой говори за болка в мускула. Той отминава. След хоризонта само душата, с нейните кръпки, остава...

Какво да кажа, освен, че се радвам да бъдеш спасена. След давенето.

Светъл и нежен ден, Ябълков цвят! Плувай щастливо, хубаво е :)

... и в живота е така. :)

Някои препоръки за давенето, от теб. Много полезно.

:)

;)

Хайде, говори за живота...

И, благоуханен и многоцветен ден .... от някоя твоя любима страна на Луната...!:)

Може ли откъм светлата...

Преди да се е стъмнило ...
И, многоцветен и благоуханен обяд!

Искаш истински приятелства, добронамереност и откритост, такъв си и получаваш същото.
Искаш повърхностни театрални отношения - готово. Дори просто секс - имаш го.
Искаш вражди - хак ти е.

Ндаа, наистина: кой каквото поиска искрено и каквото излъчи, дори във виртуала - това и получава. Добър урок! ;)

Многоцветен и благоуханен, пеперудено-пърхащ ден....!

хахахахаххах

ПП: Явно все пак ме четеш много и внимателно :Р

Чудесно. Тогава, многоуханен и всеопрашващ полет! Хаххаха... и не забравяй да кацнеш преди пъстроцветния залез....

Сенките.

понякога само наблюдавам минутите на другите хора...
понякога само чета нечии мисли и си спомням мои...
понякога изследвам тъмната част на камъка за да си представя със затворени очи светлата...
понякога ми става тъжно когато чета тъжни думи , които се мислят за находчиви...
Успешен ден и почти винаги да бъде!

Често винаги пиша каквото си искам, без да се съобразявам кой, дали и как ще го прочете, възприеме, дали и как ще го съпреживее...
Понякога знам, че не мога да стигна до дъното на блогърските подповърхности и потайности. И това е добре.

Успешен и на теб!