Днес се спрях при върбата в средата на пътя и душата ми се усмихна от радост.

Голите клонки, напоени със светлина, бликащи от хлорофил, са станали крехко зелени и свежи. Предвестници. Като тънки, нежни ръце, протягащи се още сънено, гальовно мъркащо под топлината на слънцето, готови да закипят от жизнени сокове, да се облекат с рокля от листа и да прегърнат небето. Съвсем скоро.

Мъничко пъстро синигерче изливаше своята звънка мелодия, призовавайки настойчиво пролетта, вкопчено с тънките си крачета, гъделичкаше една омаяна клонка, доставяйки й трепетна наслада. Личеше си, че птичката предчувства цялото неизказано хубаво, което предстои в този свят. Че е щастливо, истински щастливо, от този факт.

... Щастието винаги се разпознава, дори отстрани, и не може да се сбърка с никакво друго състояние или усещане.

На топли глътки предвкусвам и вдишвам най-вълшебното време в годината, макар че студът все още сковава емоциите.
Но се пропуква. С точното темпо. Постепенно. За да бъде отнесен от изобилния и цветен живот, който нахлува, стремително, като влюбена лавина. Само така студът ще бъде заместен от вселенския неизменен ритъм. Зимата е на свършване. Пристига новото време. Благоуханно. Непестеливо красиво. И озаряващо светло.

При това обещано. След оцеляването.

... Няма нещо, което да не отстъпва пред силата на Светлината. Когато бъде докоснато с нужната топлина и с истинска любов.

... Винаги съм знаела, че не красотата, а Любовта ще спаси света...

... Писано е.

... Благодаря!

Псалм 1:1-3