Днес ми е особен, специален ден. Мисля, че е извоюван в битка от последния няма и месец.
Бог е велик! Велик и свят. Свят и всемогъщ. Жив е моят Господ!

... Разтърсва ме отвътре. Показа ми някои неща за разчистване. Още.
Смекчава сърцето ми. Прави рохкава почва, в която да се засажда, за да даде Свой плод в мен. (Стига само мои си плодове...)

... Чувствам в себе си странна, нова, различна твърдост, която винаги ми е липсвала... Вкусвам я. Станиолова. Всъщност сега си я припомням. Не ми е непозната. Просто я бях загубила някога някъде, а сега отново се открихме.

Чувствам се по-себе си и по-цяла. С нея.
Затова исках да си отбележа днешния ден. Дойдоха много и възжелани промени.
Бог с мен!

Личните ни победи са наши върхове !
Те стоят горди в облаците за всеки да ги види !
Тогава обичаш себe си така както никога не си обичала.
Не можеш да обичаш другите , ако не обичаш себе си ! Факт . Никога не споря с факти , особено когато са изживяни ! Така се пише когато си във високото . Ясно и артикулирано . Тогава думите имат стoйност и сила . Пълни са със съдържание и Говорят !
Не можеш да внушаваш идеи със сбор от от събрани думи без ред и смисъл ! Думите оживяват , гогато душата ти диша в тях !
Тук дишаш , Лу ! Несъмнено е !

Знаеш колко се лутах и замотавах. Победата над нас самите е най-голямата победа. Винаги. Защото обикновено ние сме и най-големите си врагове, когато допускаме да се спъваме.

Няма да повярваш кое промени същността ми :) Освен момента, който този път не пропуснах. Беше ми жизненоважно. Ти ще разбереш, че не преувеличавам. Едно-единствено изречение от християнска книжка. Имам го в постинг назад. То се заби като свещ в съзнанието ми. Обгаряше сърцето ми няколко дни. Караше ме да се връщам на него, да си го повтарям. Навлизаше в мен, измествайки други неща. Изобличи ме за лицемерието да казвам неща, които наистина исках, но не успявах да постигна, защото проявявах слабост, подхлъзвайки се на едно и също стъпало, всеки път. Години наред бях лоша ученичка - провалях се на един и същи изпит. Слаба памет и много инат...

Не знам дали друг би разбрал това изречение, както се отрази на мен, но го копирам, пък дано е полезно още някой да преоткрие себе си, да отхвърли игото на свои навици, илюзии или слабости:

"Разберете, че колкото по-зрели ставаме в Духа, толкова повече нашите думи и нашето същество стават едно."

за пояснение:
- "Исус поучаваше като някой, който има власт, защото нямаше разлика между Неговия живот и Неговото слово"
- "В Йоан 14:30 Христос казва:
...защото идва князът на този свят. Той няма нищо в Мене."

И един цитат от Словото, който винаги е бил мой изконен принцип в отношенията ми с другите, но дълго време не го спазвах спрямо мен самата:
Матей 5:37 Но говорът ви да бъде: "Да" - да! "Не" - не! А каквото е повече от това, е от лукавия.

Научавам се отново да държа на обещанията си! Хубаво е...

Прегръдки, Приятелю! :)
Благодаря ти!

намираме и най-трудния пътя към себе си, когато сме се изгубили...
такъв е този свят... със загуби и победи, които ни правят
по-силни... късмет и успех ти пожелавам, от сърце..
песента е прекрасна..

С Божията помощ и участие от наша страна (воля, осъзнаване, устояване) - всичко е възможно.
А всяка стъпка ни изгражда и оформя облика ни. Така ставаме това, което сме...

Благословена вечер, Маги! :)