Матей 14:24-33

А ладията беше вече насред езерото, блъскана от вълните, защото вятърът беше насрещен.
А в четвъртата стража на нощта Той дойде при тях, като вървеше по езерото.

И учениците, като Го видяха, че ходи по езерото, се смутиха и мислеха, че е призрак, и от страх извикаха.
А Исус веднага им проговори: Дерзайте! Аз съм; не бойте се!

И Петър Му отговори: Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.
А Той каза: Ела!

И Петър слезе от ладията и вървеше по водата, за да иде при Исус. Но като видя силния вятър, уплаши се и като потъваше, извика: Господи, избави ме!
И Исус веднага протегна ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
И като влязоха в ладията, вятърът утихна.

А онези, които бяха в ладията,
Му се поклониха
и казаха:
Наистина, Ти си Божий Син.

Вчера слушах прочит на този откъс от Библията. Слушала съм най-различни трактовки на ситуацията, сравнения, метафори, но чак сега открих нещо очевидно. От текста се вижда, че основно те се усъмниха в това ДАЛИ ТОВА Е ИСУС. 

Петър не се усъмни толкова дали може да ходи по водата. Вече се бе случило. Бе доближил Христос именно по този начин.

Те всички се усъмниха дали е Исус. Защото Той вършеше нещо свръхестествено. Противоположно на познатите им закони и поведение на естеството, макар че точно преди това пред очите им Исус бе нахранил хиляди души с 5 хляба и 3 риби, бе изцелявал и освобождавал.

Но малко преди това пък, в Назарет, където познаваха Исус от дете (и именно за това!), не Го признаха. Казваха си: “Не е ли това синът на Йосиф, дърводелеца?!”

(Матей 13:54-58
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?
Не е ли Той синът на дърводелеца?
Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
И сестрите Му не са ли всички сред нас?
Тогава откъде е у Него всичко това?
И се съблазняваха в Него.
А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.
И не извърши там много велики дела поради неверието им.)

Мисията Му и Той самият като личност и авторитет, бяха поставени под съмнение, въпреки чудесата, които извършваше и мъдростта в думите Му. Въпреки всичко.

Това се случи и малко след обезглавяването на Йоан Кръстител, което не може да не им е подействало обезсърчаващо. Йоан е онзи, който обяви Исус за Божият Агнец, за Месията, а сега бе мъртъв, като преди да умре, бе изпратил своите ученици да попитат Той /Исус/ ли е Христос…

Затова учениците Му, виждайки Го да ходи по водата, първо помислиха, че е призрак /гр. фантазма: призрак, привидение, мираж/. Мисля, че това ги уплаши допълнително не само заради самото явление да видят призрак, но и защото се уплашиха за себе си: какво е състоянието им, за да виждат миражи. Бяха се борили дълго с бурята, с насрещния вятър.

Тази случка не е само за да покаже поредната надчовешка способност, изявена от/в Исус. Това бе случка, която Го доказа в очите на учениците Му и тогава те Му се поклониха и осъзнаха, разбраха, признаха: “Наистина, Ти си Божий Син.”

ПП: Между другото лично съм открила, че СЛУШАНЕТО на Божието Слово е различен процес от ЧЕТЕНЕТО.
Ако някой иска да се сдобие с Библията за слушане, в MP3 формат, нека ми пише на лични тук.

Римляни 10:17 
И така, вярата е от слушане, а слушането - от Христовото слово.

Благословен ден! :)