Възстановяващо кацане във Присъствието,
изтъкано от милост, огън и мощ...

Приток на винаги нова и древна неизразима Любов
в Небесата родена...

Няколко дЪха след потапянето до дъно.
До загубата. На себето. И отърсването от него.
Умопросветление
пред величието и светостта Му,
нужни,
за да се понесат цялата болка, кал и прах на земята...

Светлина
на откоси
през прорез в Незримото,
обшиваща игленика за Копчето,
придържащо ни за Вечността...

И печат,
положен като целувка в сърцето,
деклариращ целия смисъл –
а именно –
вяра, верност, Слово и славословие,
сред които Господарят живее.

П(р)оглед
през Неговите очи.
От покрива на Вселената.
През далекогледа на Неслучайността.

И кръщаване с новото име –
от блуден син – скъпоценно Божие чедо.
Вътре в Него прието
и само на Него
докрай
посветено.