Да ТИЧАМЕ към престолът на Благодатта. Това е.

А песента е изумителна и пасва идеално на размислите и състоянията ми в последно време, на всички изводи, до които Господ ме е довел след десетилетия...

Вчера, докато се прибирах, се молех и отново ме прониза Божията милост. Не знаете от какви неща и избори ме е измъквал Бог.

Избори, които съм била на крачка да направя, а са щели да съсипят не само мен, не само взаимоотношенията ми с Него, но и най-близките ми, онези, които Той ми е поверил и очаква да съм вярна и в най-малкото, да Му върна преумножено посятото :))

Господ е... все не ми стигат думите, дори за бегло описание. Няма такива думи просто. Не и такива, които да се побират в тленните ни съзнания и тела.

И чак сега, след скорошно преживяна моя вътрешна криза и сух период, проумях как Бог е подредил всичко. И как ме доведе до тези неща. До по-близки взаимоотношения с Него, до търпение (а това бе много трудно, казвам ви - повече от много, с мен), как ме научи по моят начин - лично да се убедя, че Неговият план и път са най-най-най-доброто.

За пръв път през живота имам мир. Вътрешен тотален мир. И особено смирение да се оставя в Ръката Му. Всичко мое. По всяко време. Във всяка ситуация.

Господ ми показа всички форми и облици, под които съм Го търсела, но не е имало начин да Го намеря там. Намирах части от Него, затова и не ми стигаше, затова и не се насищах, гладът оставаше, а аз се обърквах и забърквах предостатъчно пъти.

А сега да кажа основното, преобладаващо чувство от последните дни, което тази песен изкара като взрив. На пръв поглед не е толкова свързано, но с моите асоциации и усещания, е.

Исус ще повели много настоятелно и ще пресее Своите Си. Ще ни се наложи да правим избори. Крайни избори. Избори, от които едновременно ще боли, но ако сме с Него, ще е истинското щастие.

Исус ще ни привлече могъщо. Ще ни СЕ ТИЧА към Него.

Не само за благодат, макар че там тя ще е много, както никога досега.

Но ще има и друго. Гледали ли сте Кинг Конг?
Там има една сцена, в която жената избяга от Кинг Конг и искаше да стигне до своите хора, но я пресрещнаха три динозавъра. И когато бяха на крачки от нея, готови да я разкъсат и погълнат, зад нея изскочи величествен и разгневен, но за да я измъкне, Кинг Конг. Изправи се срещу трите огромни чудовища, потупа се по гърдите, изрева. Жената бе между всички тях. Огромни страшни сили.

И трябваше спешно да направи изборът си. Започна бавно да отстъпва назад към Кинг Конг, докато не опря в лапата му. Избра го. Въпреки страхът и неизвестността.
Е, той разгроми динозаврите и я спаси без драскотина.....
А накрая и умря заради нея.

Не мога да повярвам какъв пример дадох с този филм :))

Но ситуацията ще е много като в него, на духовно ниво, разбира се.

Вече не просто ще трябва да ходим в/с Христос. А да тичаме към/до/чрез/във Него. Това ще е животът и Животът...