Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031
Постинг
21.04 12:03 - Не само думи
Автор: blagovestie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 274 Коментари: 5 Гласове:
11

Последна промяна: 21.04 12:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

В песента на живота ми
се добавят все повече думи –
някои древни, използвани от почти всеки човек, живял откакто съществува света,
други – мои си, лични, различни, разбираеми за един, или едва за мен, или само от Бог.
И се допълвам с време, с преживявания, с уроци, със загуби и победи,
с мигове, струващи си цели векове и вселени,
и с опит – сиреч с още щрихи, неизречими слова, новополучени цветове, новооткрити акорди.
И се отнемат от мене неща, превръщайки ме в това, което съм днес,
без да забравям стремежът какво искам да съм в пристъпването напред.
И животът ми се рисува и пише, а аз ту държа перото, ту ставам на трепетен лист,
изписван и изрисуван, изчувстван и изживяван,
ред след ред.
Някои излизат по-бледи, плоски, невзрачни.
Други – ослепително ярки, изградени от светлина или вдълбани и заровени с лед,
който слънцето може да близне и оживи, ако поиска.
А се случват и не един-два момента
да изсънувам или проспя. За да ги понеса. Поне докато свикна с теглото и сенките им.

Не знам как е при другите,
аз в сънищата си най-често плувам, пътувам или летя.
Все по-рядко като че ли съм яхнала кон и препускаме,
докато вятърът става нагнетения въздух,
разпъващ дробове и сърце като гайда,
та не различавам кое съм аз
и кое всичко останало.
... И от това вдишване може да се случи да е истински празник,
тържество на живота, което става на вино – винаги ново и опияняващо;
или на нещо, което те превръща в извор. На малки, солени капки роса;
или на драскане или удар, дочути от каменна клетка, в която упорито се блъска колибри или разлютяващ се звяр.
… И този галоп може да предизвика или погълне вътре в себе си
движението на земята. Да се захрани с όси. С паралели. С меридиани.
Да призове всичките ветрове. До буря или до укротяване.
Да е ридание на слепеца, загубил посока и зрение.
Да е воя в ушите на глухонемия.
Да е възторгът, че преодоляваш насрещието на връхлитащия те вятър,
и дори се надсмиваш на неговото безсилие и твоето надмощие,
запращайки го назад,
/към нещо, трансформиращо се вече в „преди“,
тоест – което може да остане като някакъв белег и знак, но което не предстои/,
към копитата, от където излитат буци пръст и изкоренена трева.
... Но понякога даже препускането сред свобода става най-обикновена гледка.
Като проследяването на мравешки крачици под взора на напрегнатото небе.
Небето, което единствено е навсякъде. Следователно то винаги вижда.
Не е ли така? Планините се изравняват. Поляните, макар и безкрайни, се свършват в даден момент.
Океанът се простира доколкото му е позволено и не излиза от стриктни предели.
Реките текат, и се прибират, дори ако се разлеят след наливането им с ударни дози от дъждове
и удавят реколти, спомени, домове.
Пустини, степи, хълмове, гори, падини – всички те са донякъде.
Сменят се. Заместват се едни други. Но небето стои. Отгоре им.
Понеже Небето е източникът на нея, на любовта. Вярваш, нали?

Та в моята собствена песен,
в мен, се пишат новите редове,
но остават и старите,
като съкровище, нахвърляно във съкровищница.
Макар и да има ръжда по повечето незлатни предмети.
Всъщност нямам друго богатство, освен спечеленото нетленно,
и притежанията ми са закриляни от Конника на Небето.
... Какъв е конят на Конника? Как да добавя думите с описанието му в мъничката ми песен? Как да опишеш неописуемото?
Цветът му е променлив, наред със сезоните,
но накрая ще (о)стане бял. Бял, като сняг. Като светещо бяло.
Като белия пламък от факла, която помня, че държа в дясната си ръка.
Като острието на меч, който ми е отляво, и в който мога да видя истинския си лик, когато се престраша.

Песента ми новоражда думи даже в момента.
И ги обичам. Всяка от тях. Даже звънтящо острите, както и полусивите, от незакалена стомана.
Защото във всички присъства Онзи, Който Е. Пишещият ме.
Както и онова, за което ме има, живея и ще живея;
което присъства във всяка струваща си фонема,
понеже там, където има липса или не достига от смисъла – трия;
Нямам място за нищо, ненапълнено със
защото е Той,
със защото си ти, пред моят мъничък аз.

Стана дълго, а просто исках да кажа, че и днес съм в обичам те.

За да има смисъл от още думи. В моята песен.
За да има още място, където да се полагат и влагат.
Надявам се плододайно.
В сърцето ми.
Над което е надвиснало,
от което вали,
и до което достига от мен, когато аз съм съвсем малко,
Неумиращото и Необятното.




Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. emelika - Има думи и думи
24.04 00:57
Живите думи не са само думи. Те са дихание твое, вдъхновено вдъхнато свише, стигащо, спиращо, сливащо друго дихание.
цитирай
2. blagovestie - Здравей, Елена!
26.04 09:57
Както винаги от теб - проникновен коментар.

Прозвуча ми и видях с очите на умът си как тези думи, живите думи, се надпреварват като буен и пъстър табун, устремен към безпределие. И отделните коне се застигат, задминават, някои се докосват, други се отделят от общата маса, утихват, пасат, любят се, раждат нов живот, болят, възторгват се, борят се, биват ранявани, оздравяват, или не, опитомявани, освобождавани, и отново се събират с останалите, ако оцелеят, защото са Едно. Неуморни и уникални, те живеят и животът живее тях...

Видях темата ти за инкарнациите. Понеже те е налазила една особа, дето се закача като сух трън за не един блогър, и за да не ти натресе още коментари, разводняващи темата ти, ще ти напиша мнението си тук. Аз вярвам в Христос, вярвам според Библията, затова по моята вяра животът е един-единствен и няма прераждания. Това усилва отговорността как живеем единствения си живот, а той е кратък, един лъх време... Душата е една, животът е един, тялото е веднъж, при това остарява. Но духът на човека минава през свои вътрешни превъплъщения, трансформации, обновявания или сривове. Духът е безсмъртната ни част, защото е вдъхнат лично от Господ. Човекът е триединно същество - дух, душа и тяло. Когато водещата част е духът, тогава сме в подем и пределите ни се разпростират почти неограничено. Ако не надмогне плътта (душата или физически потребности, или материални зависимости) - тогава личността се самоограничава, и остарява, и отмалява. Колкото повече загърбваме себе си, като аз/его, толкова повече се разширяват сърцата ни и се пълним с Божественото. Само чрез любов се получава. Тогава ограниченията се късат. Колкото повече лимити биват разкъсани, толкова по-далече проглеждаме. Но пътят от там е наистина самотен. И докато бъкаме от нуждите и наклонностите на душата ни = воля/желания, чувства, мисли, ако те не са свободни от земното, ако е прилепване, е болка, защото има разкъсване.
Ако заместя думата инкарнация с познаване на Бога/развитие, разбирането ти е мъдрост. Но при всички случаи то е твоята мъдрост, твоята опитност, истината ти.
цитирай
3. emelika - Да, инкарнация е дума със същност развитие
26.04 13:36
Много термини имат еднакво или сходно смислово покритие. Преди мислех почти напълно като теб, но се случиха събития, които не отхвърлиха, а допълниха светогледа ми. Имаме много да споделяме и да се учим да бъдем истински.
цитирай
4. blagovestie - Ами
26.04 13:38
моли се заедно с мен всички да бъдат срещнати, и разпознати и да разпознаят единственият Бог и единствената Истина - Господ Иисус Христос.

Защото до Него, които стигат, стигат по свой, уникален път. И защото сърцето на човека начертава пътя му, но Господ оправя стъпките му.
А вярвам и виждам, че Елена Го търси. Пък който търси, с чисто сърце, намира.

Та моли се и ти.
цитирай
5. blagovestie - В епохата, в която живеем,
26.04 13:43
много думи са пренатоварени, други изпразнени от съдържанието си, а трети са изкривени, деформирани.
Споделяйки ненатрапчиво, с уважение и обич, в светлината, според онова, което зрее в сърцето на човека, се стига до Истината.

И, да, да бъдем истински и в истината се учи и е учене :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: blagovestie
Категория: Поезия
Прочетен: 2069361
Постинги: 1035
Коментари: 8581
Гласове: 20139
Блогрол
1. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
2. Християнски ресурси (на руски)
3. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
4. Шаповалов
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Огромна библиотека (руски език)
11. Предание.ру
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Шевици - другата азбука
18. Пермакултура - Божият начин
19. Интересни библейски факти (на руски език)
20. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
21. Тора и изследване (на руски език)
22. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
23. Иврит
24. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
25. ! Мултипреводна Библия само през Windows
26. Тора с различни коментари, руски
27. Птицата. На Краси