Пожар

на корабите

на емоциите.

Платна, весла, мечти

и всичко - изгоряло;

Фитили и светилници

мъждиво

занемяват;

Дървото димно замириса

и въздуха пропи се

от всевъзможни аромати.

 

Усещали ли сте

как се процежда

ухание на счупени мечти?

Изпълва въздухът

до задушаване. Присядат.

На гърлото. Лютиво

полепват на езика.

А дробовете

се свиват спазматично.

Примират систоли...

 

Но после...

Сред отломките

се вижда,

че идва изгрев.

Може би е изгрев...

 

Не е пожарът сред морето

като пожар в гора.

След него

не остава много.

За спасяване.

Животът не избухва повече.

По ръбовете на вълните

остава черен прах.

 

Но

идва изгрев...

 

Гори очакват

да станат бурни кораби.

Да ги издялат длани. Да ги сглобят.

И да заплават...

Ветровито.

Акации. Без цветове. Сурови още.

Растат по грапави кори.

Мечтаят

как ще бъдат

фрегата, галеон или кану,

а междувременно

във клоните им се градят гнезда,

израстват поколения крилати.

 

Кънти.

Наивност и непремерени желания.

 

Дочух ли брадва...

 

Гора или горя...

 

... До изгрева.

Или, ако е рекъл Бог,

до бъдния пожар.

 

Източник на картината: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=515596851818276&set=a.222748787769752.62811.155236521187646&type=1&theater

ПП: и подходящата музика:

че ще дойде изгревът.

амин!

винаги идва... с красивото светло на зората...
прегръщам те, Люси...