Не се отдалечавай, умолявам те!
Не късай нишките, които ни спояват.
Не се затваряй
надълбоко в себе си,
затръшвайки врати
пред мен.
Стените между нас ме нараняват.
Зная
трудно е
и има много пречки,
но това,
което съществува между нас
е нещо истинско,
неповторимо
и си струва.
Душите ни един за друг безмилостно жадуват.
Не можем поотделно да сме цели.
Не се опитвай,
непоносимо, нечовешки ще боли.
Не ме откъсвай яростно от себе си,
защото вече твърде много сме се слели.
Каквото и да стане по-натам -
по късче от другия - 
(по една душа,
по едно горещо туптящо сърце,
по две пламнали очи
и нежни до болка ръце) -
ще останат във всеки от нас.
От самото начало
заложихме на Любовта.
Тя е нашата същност,
нашият неръкотворен храм,
нашият споделен общ свят.
Тя е всичко, което имаме.
Не е ли достатъчна вече?
Не се ли чувстваш чрез нея богат?...

Единствено духовната връзка не може да се прекъсне.
Това е красива архитектурна сграда, която непрекъснато се изгражда и подновява... :)

непрекъснато се доизгражда, преподрежда, почиства и подновява...
Добър да е денят ти! :)