---
ТИ МОЖЕШ.
Създаде всичко само
с една Своя дума,
с невъобразима мощ.
Еднакво лесно и безкрайно мъдро:
слънцето с неговата ярка,  жива сила,
и най-непрогледната и тъмна нощ.
Създаде лично и  душата
на всеки един от нас.
Постави я във тленно тяло,
с уникални, неповторими черти.
В гърдите ни собственоръчно,
нежно и любящо,
духът ни вдъхна, вложи, изгради.
Направи ни от кал и глина,
но без калъп,
без повторение.
С различен глас, лице, ръце, очи.
И без пестене.
Допусна да познаем още отначало
Добро и Зло,
И даде ни от двете.
Поравно,
На всеки.
Вътре във сърцето.
И след като видя
какво избираме
създаде Кръста,
на който се пречистваме.
За Теб,
За нас.
ТИ ЗНАЕШ.
Познаваш ни какви сме
и пак не се поколеба
да се родиш и да умреш като човек,
осигурявайки ни достъп до небето,
където
да сме почти наравно с ангелите.
Умря оплют.
Низвергнат.
Изоставен.
Сам.
И неразбран.
Окървавен.
Обиждан,
по човешките разбирания опозорен.
Пребит.
Като престъпник.
Смачкан, стъпкан.
И даже падайки, безсилен,
пак не се отказа...
Накрая, благославяйки убийците си,
ни доказа,
че величието е в смирението,
че силата е в кротостта,
и смисълът на всичко – Любовта.
Със собствен пример ни показа,
че за спасение е нужно само
да вярваме и да обичаме
от цялото си същество,
защото друго нямаме...
Благодаря Ти, че умря,
че ни замести и изкупи в онзи ден,
нас - целия човешки род -
покварен, жалък, лицемерен, грешен и жесток,
както и самата мен...

ВЕЛИК СИ, ГОСПОДИ!