Не знам дали съм споменавала…
Сънувам много.
И винаги, когато ми се случи
насън да се потапям във вода
при мене идва
нетърсена и неповикана,
непреднамерено
и толкова различно,
любовта.

Преди години, някога,
отдавна
сънувах
яростно море,
в което
безнадеждно и сред мрак
се давех.

Бе бурно и неукротимо,
водите се издигаха сурови,
като стени
и бяха тъмни, безпрогледно тъмни,
с проточили се водорасли
посред тях.

И едновременно
ме плашеха и очароваха,
привличайки ме
мазохистично
към дълбините им.

Едва преди да се събудя
успях
да се измъкна
нещастна, изморена и отчаяна,
строполявайки се сам-самичка
на брега.

Преди месеци
отново ми се присъни
една неповторима гледка:
след бягане, преследване
и страх
(не се оплаквам от недостиг
на въображение
и образност)
достигнах неописуем бряг.
Пред мен, в нозете ми
се разпростираше кристално чист
и кротък океан.

Водата бе толкова прозрачна и небесно синя,
че виждах дъното,
а някъде отляво
ухаеше на нард
и на ванилия
и бледо жълтите огромни (във съня ми) цветове
на второто
буквално ме омая.
Да си призная за нард не бях и чувала,
но чух в съня си думата,
изречена от вятъра,
и с изумление по-късно я открих,
като налична…

Не влязох в океана…

Съзерцавах го.
Разглеждах го.
Със облекчение и радостна наслада.

И мисля,
че тогава
се пося.
Неосъзнато.
Като зачатие на океан. Във мен.

И трябваше да чакам
дълги месеци,
докато чак сега
започвам да разбирам
какво е тълкуванието. Май…

вятърът знае, прошепнал ти е най-красивата думичка...
прекрасна е твоята поетична приказка за сънищата, чувствата....
и още нещо... бъди щастлива мила Люси...
дъждовна прегръдка за теб...

Така и аз прочетох съня ти .
В океана на Неговата любов .
И не е нужно човек да бъде Юнг , за да го види ! :)

осъзнаването им е раждане..