Когато полюсите вътре в теб
и тези,
в които се побираш,
се завъртат
като ножици без милост
и пак прехапват
намеренията и мечтите ти
по най-меката им, нежилава и уязвима част…

Не се предавай. И за миг не се отказвай!

Съдбата
на светът си в дланите държиш.
Предизвикателство е. От прекрасните.

Тогава можеш
да ги превърнеш
в опашката на лястовица,
и по завоите в житейските бразди
да ги накараш да те следват,
макар и остро,
докато съумееш
да сплетеш от слама,
събрана от задребрието на Плашилото,
гнездо в гърдите на самият Тенекиен Човек,
което да запълниш
с това да ги възраждаш и отглеждаш смело -
мечтите, вярата и идеалите си.
Отново и отново…

Докато спреш да бъдеш чиято и да било марионетка.
И станеш по-истински и от самият себе си.

Когато полюсите вътре в теб
и тези,
в  които се намираш,
се възпротивят на волята ти
и се опитат да те сринат -
се изправи
лице в лице със слабостта си;
със меч и щит,
без броня,
по кожа и сърце,
по обезсмЪртен дух,
най-себе си бъди.

Все пак
светът е натежал от информация и спомени
и само смелите –
най-дръзките и смелите,
се помнят.