Животът започва със болка.
Още с първият дъх,
възприет от дробовете.
Впускаме се в него
с напускане на познатото,
с отказване от удобството.

Доказано болката учи
повече и по-ярко
от всяка емоция,
от удоволствието,
от получаването на незаслужено възнаграждение,
от постиженията, като вече постигната цел,
Важен е пътят, а не стигането.
Как, защо и къде. Начинът на пътуване.
Отношението и отношенията.

Не ценим лесното.
Кухо е усещането без предизвикателство.
Помним всяка драскотина и рана.
Сърцето ни знае
всяко преодоляно препятствие,
и колко от себе си
сме оставили в него.

Нуждаем се от каляване,
за да сме силни, борбени и устойчиви,
като пеперудите,
на които се налага да късат пашкула,
за да се трансформират,
и излизането им не трябва да е
нито рано, нито късно,
а ако им се помогне насила,
са нежизнеспособни,
с неразвити криле,
и загиват.
Поради недостигът на желание и усилие.

Животът завършва със болка.
От непостигнатото.
От изоставянето
на всички възможности.
От неспособността за напрягане
на мускулите и волята.
От поддаване на умората.
От отпускането в покоя.
От липсата на всички неща,
които правят живота истински жив.
От преминаването
в самата му противоположност.

Странно и необятно създание е човека.

Междувременно
статистиката сочи -
най-много бобри умират
от паднали дървета.

Може би твоят: "Животът завършва със болка.
От непостигнатото.
От изоставянето
на всички възможности.
От неспособността за напрягане
на мускулите и волята.
От поддаване на умората.
От отпускането в покоя.
От липсата на всички неща,
които правят живота истински жив.
От преминаването
в самата му противоположност "

Защото не приемаш, това което има Бог за теб. А иначе в Бога няма такива вести за живота, а има БЛАГА вест (явно си си объркала никнейма като си се нарекла blagovestie), и тази вест е за мир, правда и радост в Святия Дух, спасение и вечен живот.

(да не говорим пък моята)
НЕ е за всеки
;)