Един от многото знаци
за програмиране,
правещо дали и как
цялата програма работи коректно от него нататък
според входящите данни.

Нещо като „и“,
потвърждаващо кода за вярност или не.

Да речем
въвеждате единица,
„уравнението“ търси Х -
някаква по-голяма от първоначалната цифра.
Пишем след това двойка.
2 винаги е повече от 1,
това е така и програмата
продължава да прави своите си неща.
В противен случай спира и се връща в началото.

Ето го правилото за приложението на амперсанда.
Закономерността:
- лъжа & истина правят лъжа,
- истина & лъжа стават лъжа,
- две лъжи – огромна лъжа,
и са нужни единствено
да са две истини, за да е точно това –
ИстинаТА.

Да погледнем твърдението
„Вярвам, но малко“
Истина плюс лъжа -
прави лъжа.
И човек получава
според недостатъчната си вяра.

Нека разгледаме друго:
„Страх ме е да обичам“
Имаме лъжа плюс истина
(понеже страхът винаги е „не“,
а любовта - абсолюта и неизменността).
Предположения?
Да, правилно. Лесното е. Това е неволна лъжа.

Нека да дам и последния пример,
защото ми се стори, че преди не стана съвсем ясно,
след което наистина спирам:
Обичам те и ще те обичам,
независимо от всичко и нищо.
Безусловно. Непроменимо.
Без задни цели и мисли. Неегоистично.
Даже без предварителни скица. Няма и план.
Без колебания как, какво, защо и дали. Без очаквания.
Без обвинения. Без оправдания.
Просто защото съм такава. Понякога.
Доколкото и докато мога и искам.

Степенувана истина.

Незаровени десет таланта...