Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
12.11 00:02 - Опит(ност)
Автор: blagovestie Категория: Поезия   
Прочетен: 3978 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Какво пък. Отново сме на първи стъпки. Другояче казано – крачка около нула.
Далеч. Към началото. Нищо! Това е по-близо до зараждащото се битие.
Така е полезно. И винаги ново и свежо. Изграждащо.
Струва си. Като всяко нещо – очистено, с потенциалът на огъня.
Заровен дълбоко във тайното.

Следва прохождане. Научаване да се обличаме.
И че не е удобно, а и удачно, човек да е гол.
Придобиване на умения. Да не плачем след падане. Да отърсваме бързо прахта.
Да си връзваме здраво връзките на обувките. 
Да казваме по-често «Може ли?», «Моля!», «Благодаря!».

Припомняме си какво е да лазиш с обелени колене. Неуморност. Растеж.
Да не гасим странното пожелание за спасяване на целия свят.
Най-малкото на всички останали.
И пречудното несъзнаване на себе си и всяка конкретика.

---
Строя. Пак с мечти. Сиреч от нищото. Без елементи и без вещества.
Върху късче скала. Доброто ми наследство на тази земя.
Разполагам само с дървено желязо и железни дървета.
За моята кула. Вертикална, причудлива и бяла.

Трептя да стана свидетел на заветните думи:
Да бъде Светлина.
И да стане.

Чак днес забелязах, че Бог извика в съществувание
първичната животворяща светлина
да изгрее из същинския мрак.*
И едва после ни казва да бдим да не би светлината в нас да е тъмнина. След това.

Представяш ли си какво ни е поверено и предоставено?

И колко много има още. За четене.
При положение, че сме едва на първите редове.
А и не е предвидено да пораснем съвсем.


* 2
Коринтяни 4:6




Гласувай:
3
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: blagovestie
Категория: Поезия
Прочетен: 1939620
Постинги: 985
Коментари: 8307
Гласове: 19363