Скръб нахлу и раздвижи 
потъмнелият и объркан мравуняк,
дето кипеше в големия двор с  малката къщичка.

Наблизо, в познатата стара гора,
заровихме заедно десет таланта любов.
(Наистина това ли избра?)
От очистената. До прозрачно стъкло.
През което всичко се чув(ств)а и вижда.

Следва ли връщане във пещта.
Претопяване. В тъмния огън на бездната.
Заради неизмислена лудост.
И вкусът на незаслужаване. Като да съм крадец.

Но, знаеш ли,
надделява над всичко останало, и остава, 
горещата благодарност,
че все пак те има. И вече го знам.

Време настъпвало за всяко нещо под слънцето.
Настъпва ли онова за последната тишина.

Добре... Разбрах.
Имай шалом. В пълнота.
Моето важно е да си добре. 
Това искам. Това е молитвата ми.

До някога. Някъде. Или Там.

(оставам в умто)