Да направим подарък за Рождество!
Или даже без повод.
Да зарадваме две деца.
Те няма да ни кажат ”благодаря”,
защото могат само да пеят.
Няма да ни протегнат ръка, защото ... така се е случило.
Две деца – една съдба. А ние – наблизо с туптящо сърце...

Росен и Севда Христови са прекрасно българско семейство.
Живеят в Русе и обичат да се разхождат по брега на Дунав.

Тяхната история е необичайна, но те я възприемат като възможност да дарят любов независимо от обстоятелствата. Имат две деца – Емануил и Радостина. И двете дечица са със сто процента инвалидност. Родителите отказват да ги оставят в дом и ги отглеждат сами. Получават 2 асистентски заплати, които обаче са спрени през есента на 2010г, защото програмата е прекратена. Отговарят им да си започнат нормална работа.
Без отговор обаче кой ще се грижи за децата!

Имат възможност да получат подпомагане от държавата като „приемни родители” – трябва да се откажат от тях чрез документ и после „да кандидатстват” за „приемни родители”.
Този подход е категорично отхвърлен от Росен и Севда, защото е въпрос и на ... достойнство.

Не е нужно да се разказва как протича денят в семейство с две дечица в такова състояние.
Росен е пианист и работи на различни места за прехраната на семейството.
Севда е студентка по икономика. Но и двамата са 24часа в денонощието при неподвижните Ради и Емко.